— Разбирам ви, сър. Сериозно затруднение е въстаници едва ли не да тропат на портата.
— Какво? О, не — отрече херцогът и Кива долови намек за усмивка по устните на Грени. — Не говоря за това. Имах предвид затрудненията, които вашият Дом ни причини с този вирус.
— А сигурен ли сте, сър, че ние сме ги причинили?
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че нашите проучвания не показват наличие на вируса в складовете ни или в „Не, сър”. Появил се е само в овощните градини.
— Това е новина за нас — натърти Грени.
— Нима? — Кива се вторачи в него. — Е, щом е така, нашите представители тук са подготвили доклад. — Тя се обърна към херцога. — Внесли са го в канцеларията на вашия секретар заедно с молба за отмяна на забраната, наложена върху нашата търговска дейност.
— Според мен не е разумно забраната да бъде отменена — изтъкна Грени. — Кива, при цялото ми уважение към вашите представители и служителите им, извършили проучването, херцогът е принуден да смята, че всеки друг ваш продукт може да е заразен, докато данните във вашето проучване не бъдат проверени изцяло.
— Опасявам се, че вашият приятел е прав — добави херцогът. — Научили сте, че вирусът се прехвърли и върху нашите посеви от бану. Унищожи реколтата в цели области. Слабата реколта от бану поначало стана една от причините за това въстание.
— Разбирам вашите тревоги, сър, и затова Домът Лагос е готов да ви помогне.
Херцогът присви очи.
— По какъв начин?
— Както ме осведомиха, поставили сте нашите сметки под попечителство до решението на съдебна инстанция по дело за вируса.
Кива забеляза как погледът му се стрелна мимолетно към Грени, преди пак да се впие в нея.
— Така е. Това беше най-благоразумното решение в случая.
— Позволете ми да ви предоставим официално тези суми като заем от Дома Лагос, за да ги използвате в борбата срещу въстаниците. За нас ще бъде удоволствие да ви предложим възможно най-благоприятните условия за този кредит.
— Това е… много щедро от ваша страна — промърмори херцогът.
— Делови подход — сви рамене Кива. — Сър, Домът Лагос не би имал никаква полза, ако бъдете отстранен от своя пост. А така вие ще имате достъп до финансов ресурс, с който иначе не бихте разполагали. Защо да оставим тези пари в сметките, вместо да ви послужат? Използвайте ги.
— Страхувам се, че не е толкова просто — намеси се Грени.
— Напротив, толкова просто е — възрази Кива. — Можем да впишем в условията на кредита, че ако бъде установена отговорността на Дома Лагос, предоставената сума ще бъде включена в обезщетенията, а ако има остатък, с него ще се изплащат глобите.
— По-важно е не дали е юридически допустимо, а как ще изглежда отстрани — каза Грени.
— Тоест, ако херцогът брани непреклонно поданиците си, това ще изглежда зле, така ли? По-зле, отколкото да бъде свален от власт, защото си е позволил излишни притеснения за доброто си име?
Грени се вторачи в херцога.
— Сър, това прилича на подкуп.
— Подкуп за какво?! — възкликна Кива.
— Тъкмо в това е въпросът, нали? — сопна й се Грени.
— Лейди Кива, какво очаквате в замяна на щедростта, проявена от Дома Лагос? — попита херцогът.
— С цялото дължимо уважение към вас, сър, ще възразя отново, че не става дума за щедрост. Ако съдът отхвърли претенциите към нас, ще очакваме заемът да бъде изплатен. Бизнес, нищо повече.
— Но искаш и още нещо, нали? — заяде се Грени.
— Разбира се. Искам да ми се даде възможност да си продам прееб… — тя се спря в последния миг — … превъзходните хавери, сър. А след това няма да си отнесем приходите от продажбите и лицензирането, когато „Да, сър”, отлети. Ще останат тук като част от заема.
— Заедно с другите вируси, които вашият посадъчен материал може би съдържа — натърти Грени.
Кива не отместваше погледа си от херцога.
— Сър, в имперската станция има инспектори. И без това са длъжни да вземат проби на случаен принцип от нашия товар. Не съм против да извършат и подробни изследвания на нашите стоки, за да потвърдят, че те не застрашават по никакъв начин биоценоза на Край.
Херцогът на планетата като че обмисляше думите й, но накрая погледна Грени, който мълчеше безстрастно, и завъртя глава.
— Лейди Кива, проявихте доброжелателство и в предложението си, и в загрижеността си за ситуацията тук. Но според мен такива мерки не са необходими. Уверен съм, че въстанието ще бъде потушено скоро. Затова не се налага да приема предложението ви. Относно вашите хавери — докато не проучим задълбочено представения от вас доклад, длъжен съм да бъда крайно предпазлив. Уви, не мога да отменя забраната за вашата търговска дейност, докато не приключи съдебният процес. Не се съмнявам, че разбирате мотивите ми.