— Можеш да си заложиш оная работа, че те разбирам — изсъска Кива и стана.
— Моля?
Херцогът и Грени също се изправиха.
— Благодаря ви за отделеното време, сър — каза тя. — Ще повикате ли паж, или трябва сама да търся изхода от този проклет лабиринт?
— Сър, позволете да изпратя лейди Кива — невъзмутимо предложи Грени.
— Да, разбира се.
Херцогът им кимна и се върна при барчето.
— Какъв долен калтак си — каза Кива на Грени, щом излязоха от кабинета.
— И аз се радвам да те видя.
— По-добре се надявай да не открия, че ти или Домът Нахамапитин като цяло сте забъркани с този шибан вирус. Защото науча ли, че е така, ще изтърпя отново полета до Край, за да изям гнусното ти сърце.
— Винаги си добре дошла да ме навестиш, разбира се.
— Е, забъркан ли си?
— В историята с вируса ли?
— Да.
— Очевидно е, че не съм, но дори да бях, едва ли си толкова глупава да вярваш, че бих ти казал.
— Можеш да ми спестиш едно пътуване до тази планета.
— Че защо да ме е грижа за твоето време?
— Все същият си, Грени.
— Не бива да се огорчаваш прекалено, Кива. — Той посочи през рамо към кабинета на херцога. — Почти успя да го прикоткаш с това предложение за заема. Хитро си го измислила, между другото. И вие сте Дом от гилдиите, затова всеки заем, който отпуснете на благородник за защита на имперската система, е гарантиран от самата империя. Чудесен начин да си покриете загубите.
— Но ти направо ми го набута.
— Изобщо не ти е за пръв път.
Кива изсумтя.
— Не си мисли, че пропуснах онова покрай ушите си. „Бяхме съученици.” Да, бе…
— Така беше много по-благоприлично от версията, която би изскочила от твоята уста: „Чуках се с него до припадък, когато идваше на гости на сестра си в общежитието на университета”.
— Нямаше да го кажа точно така — отрече Кива. — Посъветваха ме да не псувам пред него. Впрочем как е гнусната ти сестричка?
— Не е щастлива. Щеше да се омъжи за кронпринца на империята, а Ренеред Ву взе, че си загуби главата при катастрофа в състезание.
— Каква трагедия е това за нея…
— Тя наистина го преживява тежко. Е, не беше добре и за Ренеред, разбира се. Доколкото разбрах, сега копелето е станала наследница на трона. Значи моят брат ще си опита късмета с нея.
— Да, все същите Нахамапитин, каквито съм ви запомнила. Преливате от романтика.
— Някога не се оплакваше.
Кива спря и го погледна втренчено. Грени също спря.
— Е, някога бях шибана идиотка. Вече не съм.
— Това трябва да е нещо ново за рода Лагос — вметна Грени.
— Какви мръсотийки въртиш зад гърба на онзи кухоглавец херцога?
— Първо, името му е Ферд, а не „кухоглавец”. Второ, оскърбен съм от увереността ти, че въртя мръсотийки зад гърба му.
— Накара го да откаже подкуп от много милиони марки.
— Видя ли, накрая призна, че е подкуп.
— Никой не пренебрегва такава сума, ако не са му предложили нещо по-добро.
— Не мога да обсъждам това, Кива. Особено с тебе.
— Стига бе, Грени. Няма пряка връзка с вируса. И освен това сме на шибания Край. Ще минат девет месеца, докато се замъкна в Средоточие, и още три, докато се прибера в Икойи. Каквото и да ми кажеш сега, дотогава ще е прастаро.
Грени се огледа и пак закрачи. Кива го настигна.
— Кажи ми, де. Кажи ми какво си намислил за Край.
— Първата ти грешка, Кива, е в предположението, че каквото правя тук, засяга само тази планета.
— Не те разбирам.
— Знам. И не съм искал да разбереш. — Грени спря отново и посочи. — Тръгни по този коридор. Завий по втория наляво и след това веднага вдясно. Ще се върнеш във фоайето, през което влезе в двореца.
Тя кимна.
— И в откровеността никога не стигаш до крайности, а?
— Може да те изненадам някой ден. — Той я целуна небрежно по бузата. — Довиждане, мила Кива. Да знаеш, не очаквах да те видя отново. Важни особи почти никога не идват тук. Не очаквам и нова среща с тебе. Но въпреки всичко ти си ми скъпа. Затова се радвам, че имахме време да поговорим за това.
— Каквото и да е то.
Грени се усмихна.
— Скоро ще знаеш как да го наречеш — каза и се отдалечи.
— Хайде, цапардосайте ме с лошите новини.
Кива пак седеше с капитан Блиника и Гажон Магнут в „Да, сър”.