— Трябваше да получим около шейсет милиона марки, натрупани от лицензионни такси и отчисления — започна Магнут. — Няма да получим нищо, всички пари са под попечителство и вероятно няма да си ги върнем никога. Според предварителните сметки трябваше да вземем двайсет милиона марки за самите хавери и още десет милиона от първоначалните лицензионни такси и продажбите на посадъчен материал. Пак нищо. Имаме около десет милиона марки в различни стоки, които натоварихме в междинните пунктове, но не ни разрешават да ги разтоварим и продадем, значи още едно нищо. Имаме стоки за около милион, които само превозваме, затова ни разрешават да ги разтоварим, но ще ги оставят под карантина за няколко седмици в открития вакуум. Няма да сме тук при предаването им на получателите, значи транспортните такси ще бъдат изплатени на следващия кораб на Дома Лагос, който пристигне на Край. По график това е „Вече сме насаме” след двайсет стандартни месеца.
— Значи губим сто милиона марки — пресметна Кива.
— Чистата печалба от предишните три местоназначения е четиресет милиона марки, тоест общата чиста загуба е около шейсет милиона. А това е последната ни спирка. Връщаме се в Средоточие, а оттам — в Икойи.
Тя кимна. Потокът даваше няколко възможности да се добереш до Край, но оттук имаше само една струя — към Средоточие. Там на практика се събираха всички маршрути. И това означаваше, че няма как да компенсират загубите си по пътя между Край и Средоточие.
— Готова съм да изслушам всякакви идеи. Томи?
— Главната ни цел беше да започне отглеждането на хавери на тази планета — поде капитанът. — Всички останали във Взаимозависимостта вече си ги имат в изобилие. Можем да съберем реколтата на кораба, а и бездруго сме принудени да го направим, да изсушим плодовете във вакуум и да продадем концентрата в Средоточие. Но твоето семейство вече е продало лицензи там. Лицензиантите може да се оплачат от дъмпинг пред имперската комисия по търговия, ако се опитаме да пробутаме стоката на по-ниски цени.
— Капитанът е прав — добави Магнут. — Дори да продаваме на техните цени, ще пренаситим пазара. И ще получим най-много няколко милиона марки, затова пък ще вбесим хора, на които Домът Лагос разчита за дългосрочни печалби.
— Значи казвате, че сме прецакани.
— Да, госпожо, това е същината на положението ни.
Кива опря чело на дланите си за малко и пак погледна Блиника.
— Кога отлитаме от Край?
— Имаме малко работа по поддръжката, докато сме на имперската станция, а Гажон набира екипаж, за да попълним местата на напусналите в Ланкаран. Тук сме още една седмица.
— Можем ли да проточим престоя?
— Няма как. Този док ще бъде зает от друг кораб след девет дни. На имперската станция имат нужда от цяло денонощие за прехвърляне на товара и подготовка на дока. Разполагаме със седем дни, след това трябва да се махнем.
— Значи седем дни трябва да стигнат.
— За какво? — попита Магнут.
— За шибано чудо, което да ни извади задниците от огъня. Не искам много, нали?
3
От мига, в който Атавио VI умря, Кардения на практика стана новата емперо. Но в действителността нищо не е толкова просто.
— Трябва да обявиш официално период на траур — каза й Нафа Долг в стаята, която внезапно и официално се бе превърнала в неин кабинет.
Бяха минали съвсем малко минути от смъртта на нейния баща, сега изнасяха тялото му от неговата… тоест вече нейната спалня на носилката, върху която бяха полагали телата на почти всеки емперо, имал късмета да умре в дома си. Кардения бе видяла тази носилка, съхранявана в едно от помещенията на покоите, и си каза, че е много зловеща, а после осъзна, че е много вероятно някой ден да пренесе и нейните кости. Традицията си имаше и лошите страни.
Тя се подсмихна.
— Кар? — промълви Нафа.
— Минават ми мрачни мисли през главата.
— Ако искаш, да те оставя насаме две-три минути.
— Само толкова ли?
— Преходът от един емперо към друг е претъпкан със събития — каза Нафа колкото можа по-меко.
— Колко трябва да продължи официалният траур?
— По традиция — пет стандартни денонощия.
Кардения кимна.
— Останалите във Взаимозависимостта получават пет дни. Аз — пет минути.
— Ще се върна след малко.
Нафа се надигна от стола.
— Не — поклати глава Кардения. — Намирай ми работа, Наф.
И Нафа й намираше работа.
Първо в списъка беше официалното обявяване на траур. Кардения отиде по коридора до кабинета на Гел Дън, личния секретар на баща й (вече и неин секретар, ако не се откажеше от него), който щеше да изпълни заповедта. Безпокоеше се, че той ще поиска от нея да продиктува някакъв официален текст, но Дън вече бе подготвил декларацията, което не биваше да я изненадва. Мнозина емперо бяха сядали на трона, за да ги смени накрая следващият, откакто съществуваше Взаимозависимостта.