Кардения прочете декларацията, чието съдържание бе затвърдено от времето и осветено от традицията, стилът й се стори старовремска отживелица, но не беше в настроение да променя нищо. Затова кимна, взе писалка и се подвоуми.
— Какво има, Ваше величество? — попита Дън и умът й отбеляза неволно, че за пръв път някой използва това обръщение в разговор с нея.
— Не знам как да се подпиша. Още не съм избрала официалното си име.
— Ако предпочитате, засега можете да утвърдите декларацията с имперския печат.
— Да, благодаря.
Дън извади печата и разтопи восък, после го подаде на Кардения. Тя го притисна към имперския зелен восък и на него остана релефният герб на рода Ву с имперската корона отгоре. Нейната корона.
Кардения върна печата на Дън и видя, че той се е просълзил.
— Вече е официално — каза й той. — Сега вие сте емперо, Ваше величество.
— Откога служиш на моя баща? — попита тя.
— От трийсет и девет години.
Дън май щеше да се разридае. Кардения се поддаде на внезапния подтик, прегърна го и след миг се отдръпна.
— Съжалявам. Не биваше да правя това.
— Вие сте емперо, госпожо — напомни Дън. — Можете да правите каквото поискате.
— Моля те, занапред не ми позволявай неуместна фамилиарност — каза Кардения на Нафа, когато излязоха от кабинета на секретаря.
— Според мен беше много мило. Горкият старец. Денят беше тежък и за него.
— Да, умря неговият началник.
— Така е, пък и той смята, че си е загубил работата. Обикновено по това време тайфата приближени на новия емперо вече докопват различни висши постове. А неговият пост също е от висшите, поне формално.
— Нямам приближени. Освен тебе, разбира се.
— Не се тревожи, ще се появят предостатъчно кандидати.
— Сега какво трябва да правя?
— Имаш среща с изпълнителния комитет след половин час.
Кардения се намръщи.
— Няма как да стигнем до Си'ан толкова бързо.
Изпълнителният комитет, като почти всички останали части от държавната машина, си вършеше работата в гигантската космическа станция над Средоточие.
Веждите на Нафа се извиха.
— Ти не си длъжна да отиваш никъде. Вече си емперо. Те ще дойдат при тебе. Доктор Дринин ги уведоми преди няколко часа, че краят на твоя баща наближава. Членовете на комитета се надяваха да дойдат навреме, за да ти предложат утехата си, когато той ни напусне. Предавам ти с точност техните думи.
Кардения си представи деветимата от комитета струпани около смъртното ложе на баща й, за да им отнемат и последните мигове на близост, доколкото е възможна преди смъртта. Потисна плъзналата по тялото й тръпка.
— Да не забравя да им благодаря.
Веждите на Нафа пак се извиха, но тя си замълча.
— В момента са в официалната бална зала. Намира се в отсрещната страна на сградата.
— Благодаря ти.
— Няма за какво. Какво би желала да правиш сега?
— Май ми се пикае.
Нафа кимна и я придружи до личните й покои.
— Ще се върна след петнайсет минути.
— Ти какво ще правиш през свободното си време?
— Същото като тебе, но не в чак толкова луксозна тоалетна.
Кардения се засмя и Нафа излезе. В покоите някаква част от мозъка на Кардения натъртваше, че прави всичко за пръв път. „За пръв път съм в тази стая като емперо. За пръв път вземам таблета като емперо. За пръв път съм в тоалетната като емперо. За пръв път си свалям панталона като емперо. За пръв път сядам на тоалетната чиния като емперо. Иии… ето че за пръв път пикая като емперо.”
Толкова много „за пръв път”.
— Разкажи ми за емперо Грейланд — нареди тя на таблета си, докато седеше на тоалетната чиния.
— Емперо Грейланд е властвала през 220–223 г. о. В. — започна нейният таблет с приятен глас и показа търсената страница.
Календарът на Взаимозависимостта започваше от момента, когато Пророчица-емперо Рашела I основала империята, а това беше твърде нагло — по онова време си имало съвсем свестен календар, според който Взаимозависимостта възникнала към края на 26-и век. Кардения обаче си напомни, че всяка империя проявява такава наглост при първия сгоден случай.
— Най-открояващите се събития през нейното царуване включват основаването на Ламфун, изчезването на Даласисла и убийството й от Гунар Олафсен през 223 г.