— Защо е била убита?
— На съдебния процес Гунар Олафсен заявил, че емперо Грейланд не направила достатъчно за спасяването на поданиците си в Даласисла.
— Вярно ли е?
— Аз съм търсачка. Нямам мнение по политически въпроси.
Кардения изви очи от досада. „Право си, безлико компютърче.”
— Как империята е загубила Даласисла?
— Достъпът до нея чрез Потока изчезнал през 222 г.
„Да, бе” — сепна се Кардения. Спомни си уроците по история на Взаимозависимостта. Даласисла била сред няколкото ранни човешки средища със злополучен край, преди династията Ву и религиозните и социалните догми на Взаимозависимостта да смажат почти напълно всякаква съпротива. Но другите средища станали жертва на войната, глада или болестите. Даласисла била изгубена, защото изведнъж вече нямало как да стигнат дотам или да се върнат оттам чрез Потока. Тя просто… изчезнала, нямало я на картата.
Кардения намери в енциклопедия статията за убийството, в която имаше и снимка на Олафсен, корабен инженер от Даласисла, който бил назначен в „Тоун Сандин”, имперската десетка. Убил и емперо Грейланд, и над сто души от свитата й, като блокирал сектора от пръстена на кораба, където се намирали нейните покои, и докато „Тоун Сандин” бил в Потока на връщане от официално посещение в Джендуба, изхвърлил този сектор от мехура на пространство-времето в самия Поток, след което той веднага престанал да съществува.
„О, много ободряващо” — каза си тя. Не можеше да налучка причината нейният баща да предложи името Грейланд, освен ако не е бил уверен, че и дъщеря му ще бъде убита от разгневен служител. Това я смути малко. Прегледа останалия текст и й направи впечатление, че Грейланд всъщност заповядала Даласисла да бъде евакуирана, след като получила нови данни от учени, но на това се противопоставили в парламента, включително представителите на самата Даласисла. И евакуацията се забавила до момент, когато вече било твърде късно. Олафсен обвинявал повелителката си за протакането, а трябвало да търси виновниците другаде.
„Но нали емперо винаги е над всички — напомни си Кардения. — Пък и тя му е била подръка на кораба.”
— Ей — обади се Нафа от съседната стая, — няма ли да приключваш там?
— Ей сега.
Кардения привърши заниманията си в тоалетната, изми се, излезе и завари Нафа да държи твърде строга униформа, ушита по нейните мерки.
— Това пък какво е? — попита Кардения.
— След малко ще се срещнеш с деветимата най-могъщи във вселената, ако не броим тебе. Добре ще е да се издокараш малко.
Чувстваше се неудобно в твърде строгата униформа, но изпълнителният комитет я дразнеше още повече.
Когато Кардения влезе в балната зала, подобна на огромна пещера, деветимата членове на комитета я доближиха и се поклониха ниско.
— Ваше величество — започна Гунда Корбин, архиепископ на Си'ан и официален председател на комитета, без да се изправи, — в този ден изразяваме най-дълбоката си покруса и поднасяме искрените си съболезнования за кончината на вашия баща и наш емперо. Няма съмнение, че той ще бъде до Пророчицата в Отвъдното.
Кардения знаеше колко равнодушен към религията беше покойникът, макар че формално оглавяваше Църквата на Взаимозависимостта. Не си позволи дори намек за кисела усмивчица.
— Благодаря ви, Ваше преосвещенство.
— От името на целия изпълнителен комитет ви уверявам в нашата непоколебима преданост към вас, имперската династия Ву и Взаимозависимостта.
— Убедени сме в това и ви благодарим.
Кардения си послужи за пръв път с имперското „ние”, стараеше се да говори официално, както я бяха учили през последната година. Щеше да мине време, докато свикне. Озърна се към Нафа, чиито вежди не помръднаха заради леко закъснялата промяна. Явно пазеше това изражение за по-късно.
Членовете на комитета оставаха превити в дълбок поклон и Кардения се обърка, но проумя изведнъж, че те очакваха позволение от нея.
— Моля ви — каза им само леко притеснена и ги подкани с жест. Изправиха се. Посочи им дългата маса, сложена насред залата. — Да се настаним и да се заемем с работата.
Подредиха се около масата, по-старшите по-близо до императорския стол в челото с изключение на архиепископ Корбин, чието място беше срещу Кардения. Обърна внимание на дрехите им — църковните йерарси носеха прекрасни червени роби, обточени с лилаво, представителите на гилдиите бяха с официални облекла в черно и златно, а парламентаристите с делови костюми в тъмносиньо. Собствената й твърде строга униформа беше в тъмнозелено с изумрудени кантове.