— В такъв случай предлагаме да отложим тази дискусия след церемонията. Ако желаете — кимна Кардения на Корбин, — предоставете на Дома Нахамапитин най-добрите места за церемонията, след която ние ще поговорим с Амит Нахамапитин.
— Да, Ваше величество.
— Подчертавам — ще поговорим. Надяваме се това да не бъде представено по друг начин на лорд Нахамапитин.
— Да, Ваше величество.
— Добре. Има ли друго?
— Един по-незначителен въпрос — каза Корбин. Кардения чакаше. — Трябва да знаем имперското ви име.
— Ние сме Грейланд. — Кардения помълча и добави: — Грейланд II.
— Мразя това имперско „ние” — призна Кардения пред Нафа.
След срещата с изпълнителния комитет двете се качиха в Си'ан, центъра на Взаимозависимостта, за да започне Кардения вече като Грейланд II официалното поемане на властта от покойния си баща. И щом Грейланд II се появи на станцията, около нея се струпаха съветници, придворни, блюдолизци и помощници, всеки със свои помисли и планове. Кардения се умори от всичко това още през първия час, а същото й предстоеше до края на живота.
— Какво те дразни? — попита Нафа.
— Толкова е претенциозно.
— Ти си емперо — напомни Нафа. — Ти си буквално единственият човек във вселената, който може да говори така, без да звучи претенциозно.
— Знаеш какво имам предвид.
— Знам. Но мисля, че грешиш.
— Значи според тебе трябва да говоря така през цялото време.
— Не съм споменавала такова нещо — възрази Нафа. — Но трябва да признаеш, че е фантастичен начин да покажеш властта си. „О, вие имате мнение по въпроса? Ами майната ви, защото моят глас се брои за два.”
Кардения се засмя.
Двете най-после бяха останали сами в огромните покои на имперския дворец в Си'ан. Нафа отпрати безцеремонно всички помощници, придворни и съветници. На Кардения й оставаше само още едно задължение през този ден и тя трябваше да го изпълни зад една от вратите в покоите. Врата, през която можеше да влезе само емперо.
Поне това беше обяснението, което Нафа чу от нея и се смръщи.
— Само емперо ли?
— Да.
— Какво ще се случи, ако влезе друг? Да няма кучета там? Или лазери, които изпепеляват?
— Не ми се вярва.
— Могат ли да влизат твоите слуги? Или техници? Ти си емперо — сама ли ще чистиш вътре? Или там е скътана и малка прахосмукачка? Да не си длъжна и да бършеш прахоляка там?
— Струва ми се, че не се отнасяш достатъчно сериозно — укори я Кардения.
— Съвсем сериозно съм настроена. Само съм скептична към това, което чух досега.
Двете се загледаха във вратата.
— Е, не е ли по-добре да свършиш работата? — подкани я Нафа.
— Ти къде ще бъдеш?
— Мога да остана и да те чакам.
Кардения завъртя глава.
— Не знам колко ще се забавя.
— Значи ще бъда в моите стаи чак в отсрещната страна на двореца, където ме натика управителят.
— Ще го накараме да промени това.
— Недей. Имаш нужда от време, когато си почиваш от всички, включително и от мен. — Нафа стана. — В една и съща сграда сме. Аз ще бъда на някакви си шестнайсет крила от тебе.
— Не мисля, че дворецът има шестнайсет крила.
— Разделен е на двайсет и четири основни части.
— Да, ти би трябвало да знаеш.
— Знам. Скоро ще знаеш и ти. — Нафа се поклони. — Лека нощ, Ваше величество.
Излезе с усмивка. Кардения я изпроводи с поглед и пак се взря във вратата.
Украсата на вратата беше натруфена като всичко останало в двореца и Кардения вече се примиряваше, че няма къде да избяга от този пищен стил. Не можеше да опожари всичко до основи и да го изгради наново с изчистени линии и обеми, колкото и да я блазнеше тази идея. Да, сега тя беше емперо, но и нейната власт си имаше граници.
Вратата нямаше дръжка или сензори, нищо не подсказваше, че може да бъде отворена. Кардения нерешително протегна ръка, за да опипа за някакъв таен бутон.
Вратата се плъзна встрани. „Настроена е за моите пръстови отпечатъци ли?” Влезе и вратата се затвори зад нея.
Вътре беше просторно поне колкото в спалнята на имперските покои, значи това помещение беше по-голямо от апартамента, в който тя израсна. Нямаше никакво обзавеждане освен единствената скамейка, която се подаваше от стената вляво. Кардения отиде там и седна.
— Тук съм — каза, без да знае на кого говори.
Насред стаята се появи фигура от светлина и тръгна към нея. Кардения погледна нагоре — микропроектори създаваха доближаващия я образ. Зачуди се какви ли физически закономерности са използвани в тази техника, но само за миг, защото фигурата вече стоеше пред нея.