— Днес не се държах много мило с изпълнителния комитет.
Кардения сама се учуди, че думите й прозвучаха като оправдание.
— Сигурен съм, че при първата си среща с тебе веднага след моята смърт те са се постарали да покажат колко са сдържани и почтителни. Искали са да преценят колко дълга трябва да бъде веригата на шията ти, за да се чувстваш удобно, но същевременно да получават от тебе всичко, което поискат. Скоро ще дръпнат веригата.
— Не знам дали ми допада тази напълно откровена твоя версия — промълви Кардения след малко.
— Ако желаеш, можем да променим комуникативния ми модел така, че да наподобява повече моето поведение приживе.
— Значи излиза, че си ме лъгал, докато беше жив.
— Не повече от всеки друг.
— Каква утеха…
— Приживе бях човек със свое его като всички останали. Имах свои желания и намерения. Тук не съм нищо друго, освен памет, предназначена да помага на тебе — сегашната емперо. Нямам его, жадуващо ласкателства, и ще се стремя да угодя на твоето его само ако ти наредиш. Не бих те посъветвал да направиш този избор. Така ползата от мен ще намалее.
— Обичаше ли ме?
— Зависи какъв смисъл влагаш в думата „обич”.
— Това прозвуча досущ като увъртане, породено от твоето его.
— Аз бях привързан към тебе. Но ти беше и неудобна до момента, когато стана необходима като наследница на трона. И тогава ми олекна, че не ме мразиш. Защото би имала пълното право да ме мразиш.
— Когато умираше, ти изрази съжаление, че не си отделил повече време да ме обичаш.
Атавио VI кимна.
— Да, аз бих казал такива думи. И според мен съм бил искрен в онзи момент.
— Значи не помниш този разговор?
— Все още не. Последните ми мигове още не са обработени тук.
Кардения реши да заговори за друго.
— Избрах имперското име Грейланд II, както ти ми предложи.
— Да. Тази информация вече я има в нашата база данни. Добре си направила.
— Четох за нея.
— Да, имах намерение да те помоля да го направиш.
— Направи го преди смъртта си. Защо поиска от мен да избера нейното име?
— Защото се надявах изборът да те подготви за неизбежното и за решенията, които то ще ти наложи — отговори Атавио VI. — Научи ли за граф Клермон на планетата Край?
— Да. Отдавнашният ти любовник.
Атавио VI се усмихна.
— Нищо подобно. Приятел. И то много близък приятел. И учен. От него получих информация, каквато никой друг нямаше, а и никой друг не би поискал да вникне в нея. Той трябваше да работи и да изследва, без да му пречат глупостите на имперския двор, властите и дори научната общност във Взаимозависимостта. Този човек събира данни повече от трийсет години. И знае за предстоящото повече от всички останали. За онова, за което ти трябва да си подготвена. Но в момента изобщо не си подготвена. И се безпокоя, че няма да се окажеш достатъчно силна, за да издържиш.
Кардения се вторачи в изображението на Атавио VI, застанало пред нея с лека, приятна, разсеяна усмивка.
— Е? — каза тя накрая. — Какво е то?
4
— Кой от вас знае какво е Взаимозависимостта? — попита Марс Клермон от сцената на планетариума.
По седалките над него няколко осемгодишни деца изпънаха ръце нагоре. Марс ги огледа, търсеше онова от тях, което наглед искаше най-разпалено да отговори на въпроса. Избра вдигната ръка от втория полукръг.
— Да, кажи ти.
— Трябва да отида в тоалетната — каза детето.
Марс видя как седяща зад него придружителка изви очи от досада, изправи се, издърпа хлапето за ръка и го поведе към тоалетните. Той посочи друго дете.
— Това е държавата от звездни системи, в която всички живеем — отговори момичето.
— Правилно — похвали я Марс и натисна иконка на таблета си, за да намали осветлението и да започне своето представление. — Държавата от звездни системи, в която живеем. Но какво е истинското значение на тези думи?
Преди да продължи, планетариумът се разклати лекичко и ако се съдеше по шума, два прехващача пикираха ниско над научния център на университета. Децата се стреснаха от звуците, придружителите ги увещаваха да мълчат и им втълпяваха, че всичко ще бъде наред.
Марс се съмняваше, че всичко наистина ще бъде наред. Университетът в Ополе, където беше разположен научният център, се намираше далеч от столицата и разгара на битките. Но през последната седмица всичко потръгна зле за херцога, дори в затънтените провинции изникнаха отнякъде въстаници и донесоха насилието, което е неразделна част от революциите.
Изненада се, когато видя пълния с деца бус пред научния център в този ден — предполагаше, че във всички училища са отменили занятията както в университета. После забеляза израженията на възрастните, които бяха довели децата. Излъчваха мрачна решителност да поддържат колкото е възможно по-дълго у хлапетата илюзията, че не се случва нищо необикновено.