Всъщност само той, освен хората от поддръжката и почистването, се появи тази сутрин, и то за да си вземе някои материали, които още липсваха в мрежата. Не искаше да разочарова тази група. Доведе ги в планетариума и напрегна паметта си да извлече каквото помнеше от стандартната презентация.
— Няма страшно — каза на децата. — Тези машини просто минаха над нас. Само прелитат, университетът е в безопасност.
Това също може и да не беше вярно, защото университетът в Ополе си имаше предостатъчно симпатизанти на въстанието — от надрусани студенти, търсещи към какво движение да се присламчат, до съзерцателно опърничави професори, които обичаха да се репчат на херцога, без да се отказват от академичните си длъжности. Но повечето студенти и преподаватели вероятно се свираха из разни мазета в момента. Марс странеше упорито от политиката, макар че не успяваше да избегне последствията й, и разбираше напълно колегите си.
Всичко това обаче не означаваше, че трябва да паникьосва осемгодишни деца с подхвърляния как университетът може да бъде завзет или от въстаници, или от войски на херцога. В момента задачата му беше да отвлича вниманието им. Нищо чудно този ден да беше последният сравнително нормален в обозримото бъдеще. Защо да не му се порадват?
Докосна отново таблета и в пустотата над сцената светнаха звезди под съпровода на успокояваща звънлива мелодия. Осемгодишните, които седяха вцепенени допреди пет секунди, ахнаха от гледката. Възрастните — също.
— Сега виждате всички звезди в онази част от пространството, където се простира Взаимозависимостта — каза Марс. — Тук са и онези звезди, около които живеем ние — от Средоточие до Край. Някой иска ли да познае коя звезда е нашата?
Всяко дете май сочеше различна ярка точка. Марс избра на таблета една от звездите и нейната система бързо зае целия обем над сцената. Състоеше се от пет планети — две от земен тип и три газови гиганта.
— Ето къде сме — посочи той. — На втората планета. Наречена е Край, защото е максимално отдалечена от всичко останало във Взаимозависимостта. — Отново им показа полето от звезди. — Всички тези звезди се намират в сектора, който Взаимозависимостта обхваща, но не всички имат планетни системи, където биха могли да живеят хора. По-точно сред тези повече от пет хиляди звездни системи само четиресет и седем са обитавани от нас.
Направи звездните системи на Взаимозависимостта по-ярки, за да ги различават децата. Не бяха разположени близо една до друга, а изглеждаха пръснати хаотично като диаманти сред песъчинки.
— Защо са толкова раздалечени? — попита едно дете и му даде удобен повод да премине към следващата част от презентацията.
— Чудесен въпрос! — похвали го Марс. — Може би сте си представяли, че всички заселени от хората системи са струпани наблизо, за да е удобно да се пътува между тях, но те са свързани не чрез пространството, а чрез Потока.
От системите, населени с хора, изскочиха свързващи ги извити линии и децата пак зашумяха възхитени.
— Потокът е като невероятно пряк път в космоса — обясни им Марс. — В нормалното пространство на хората са им необходими много години или дори векове, за да се доберат от една звездна система до друга. Дори онези, които са разположени най-близо, са разделени от няколко светлинни години и само с помощта на обикновени двигатели нашите кораби биха летели двайсет-трийсет години между тях. Но дори най-усъвършенстваните ни кораби, които наричаме „десетки”, не могат да пътуват толкова дълго. Докато през Потока пътуването между системите отнема седмици или най-много месеци. Но ето ви и лошата новина: можем да пътуваме само до системи, които Потокът доближава. — Система с десет планети зае цялото изображение и той показа една от тях. — Някой сеща ли се коя е тази планета? — Нямаше отговор. — Наричаме я Средоточие и тя е столица на Взаимозависимостта. Ще отгатнете ли защо?
— Защото там живее емперо ли? — чу се глас.
— Е, да, но си има причина емперо да живее там. Ето я. — Марс докосна таблета и около планетата се появи същински водовъртеж от линии. — Средоточие е единственото място във Взаимозависимостта, където се събират всички струи на Потока — само оттам можете да пътувате пряко до и от почти всяка друга система във Взаимозависимостта. Затова е най-важната планета за превозите и търговията. Ако не можехме да пътуваме през Средоточие, полетите между някои системи биха се проточили с години. Затова е наречена Средоточие. Тя е центърът на нашата вселена, образно казано.