Време е за малко обяснения.
В тази вселена няма никакви „свръхсветлинни” пътешествия. Скоростта на светлината е не само нечие чудесно хрумване, тя е и природна закономерност. Не можеш да я достигнеш. Колкото по-близо до нея се ускоряваш, толкова повече енергия ти е необходима, за да продължиш, а и поначало идеята да се движиш толкова бързо е идиотска, защото пространството е само почти празно и всичко, с което се сблъскаш с достатъчно голяма част от скоростта на светлината, би превърнало твоето крехко корабче в разхвърчали се късчета метал. Отгоре на всичко ще минат години или десетилетия, или векове, докато останките от твоето космическо возило прелетят покрай точката, която е била твоята крайна цел.
Няма свръхсветлинни полети. Но има Поток.
Онзи Поток, който обикновено представят на лаиците като реката от алтернативно пространство-време, даваща възможност да се пътува със скорост над светлинната в пределите на Свещената империя на взаимно зависимите държави и търговски гилдии, наричана за по-кратко Взаимозависимост. Потокът е достъпен през „плитчините”, възникващи, когато гравитацията на звезди и планети взаимодейства по точно определен начин с него, за да се вмъкнат корабите и да се понесат по течението му към друга звезда. Потокът даде шанс на човечеството да се съхрани след загубата на Земята, защото търговията във Взаимозависимостта процъфтяваше и всяко човешко средище разполагаше с ресурси, за да оцелява — ресурси, които почти никое от тях не можеше да си набави самостоятелно.
Разбира се, тази представа за Потока е нелепа. Потокът не прилича по абсолютно нищо на река. Той е многоизмерна метакосмологична структура, чието пресичане с локалното пространство-време има крайно сложна топология, повлиян е частично и хаотично, но не първостепенно от гравитацията, и навлизащите в него кораби не се движат в никакъв традиционен смисъл на думата, а единствено се възползват от векторната му природа спрямо локалното пространство-време. И тъй като не е ограничен от закономерностите на нашата вселена за скорост, ускорение и енергия, на локалните наблюдатели изглежда, че пътуването в него е по-бързо от светлината.
Но дори това описание е скапано, защото човешките езици са пълен провал в описването на нещо, което е по-сложно от сглобяването на къщичка върху клоните на дърво. Правилното описание на Потока се постига само чрез толкова сложен дял от висшата математика, че с изключение на около двеста души милиардите, населяващи Взаимозависимостта, изобщо не го проумяваха, камо ли пък наистина да си послужат с него, за да обяснят явлението смислено. И вие едва ли сте сред онези двеста души. Също като капитан Гинеос или първия помощник Инвър.
Но Гинеос и Инвър поне знаеха, че на практика е невъзможно и почти не се е случвало през вековното съществуване на Взаимозависимостта кораб да излезе неочаквано от Потока, чието случайно разкъсване би могло да изхвърли кораба на много светлинни години от която и да е човешка планета или станция. Корабите на гилдиите се проектираха така, че да поддържат живота на екипажите си месеци или дори години — не можеше да бъде иначе, защото времето на полетите в Потока между звездните системи в империята се проточваше от две седмици до девет месеца. Има обаче разлика между пълна самостоятелност на кораба в продължение на пет или десет години, както беше с най-големите съдове на гилдиите, и безкрайно оцеляване.
Защото няма свръхсветлинни полети. Има само Поток.
И ако изскочиш случайно от него някъде между звездите, смятай се за труп.
— Нуждая се от координатите, в които се намираме — каза Инвър от своята конзола.
— Работя по въпроса — обади се Лика Дън.
— Задействайте антените — заповяда Гинеос. — Щом изскочихме, има изходна плитчина. Трябва да намерим входна.
— Вече ги разгръщам — съобщи Бернъс от своята конзола.
Гинеос включи комуникационния канал с инженерния сектор.
— Главен инженер Хайбърн, излязохме от Потока поради разкъсване. Нуждаем се от незабавно включване на двигателите и искам от вас да осигурите достатъчна мощност на тласкащото поле, за да противодейства на огромните ускорения, с които ще се движим. Никой от нас няма желание да се превърне в желе.
— Ъъъ… — гласеше отговорът.
— Ама че шибаняк — изрази мнението си Гинеос и погледна Инвър. — Оли, той е от твоята банда. Ти го вкарай в пътя.