Джеймис вникна в математическата основа на теорията и стигна до догадката, останала недостъпна за други (а може би някои учени просто не желаеха да повярват в нея) — „устойчивостта чрез резонанс” не беше нищо повече от разминаваща се с данните дивотия, а прекъсването на струите към Земята и Даласисла е било само предвестие за неизбежното, а не изключение, както заявяваха съвременните теоретици на Потока. Сподели всичко със своя приятел Батрин, наскоро коронясан като емперо Атавио VI, показа му данните и го предупреди, че Потокът може да се разпадне след не повече от век.
Батрин се убеди, че има вероятност такова тълкуване на данните да се окаже вярно. Разбираше, че това би застрашило и търговията, и самото съществуване на Взаимозависимостта, но сигурно щеше да бъде сметнато за богохулство от църквата. И направи две неща за своя приятел Джеймис. Първо го подкупи да си мълчи, като му даде графска титла. След това го изпрати на Край, в най-отдалечената част от Взаимозависимостта, и му възложи такава работа, че да получава всички необходими данни за потвърждаване или отхвърляне на хипотезата. Заръча му да не споменава пред никого за заниманията си.
Джеймис почти не наруши даденото обещание. Отначало сподели със съпругата си Джюс, а когато техните близнаци Марс и Врена пораснаха достатъчно, каза и на тях. Джюс отнесе тайната в гроба с ранната си трагична смърт. Врена я пазеше, защото умееше да пази тайни. Марс пък пазеше тайната, защото, щом прояви интерес и способности за изследване на Потока, Джеймис вече разчиташе на него да проверява изводите му.
Ето че всички тези години на потайно и упорито събиране на данни и обмислянето им се отплатиха. Джеймис, граф Клермон, потвърди най-важното откритие в историята на човечеството след откриването на самия Поток. Ако се разчуеше сред останалите учени, сигурно щяха да го затрупат с всяка учредена досега награда.
Е, да, ако още имаше Взаимозависимост, за да успеят да му я връчат.
— Значи е вярно — каза Врена на баща си и брат си. — Потокът изчезва.
— Потокът си е Поток — възрази Джеймис. — Той не прави нищо. Но нашият достъп до него несъмнено изчезва. Необикновената устойчивост на струите в Потока, която ни е дала шанс да създадем Взаимозависимостта, се изчерпва. Те ще прекъснат една по една. И звездните системи във Взаимозависимостта ще се окажат откъснати от всички други, също една по една. Задълго. Може би завинаги.
— Колко време ни остава? — попита тя.
— Десет години — отговори й Марс. — Най-много — Озърна се към баща си. — Ако моделите на татко са абсолютно точни, имаме дори по-малко време. Вероятно около седем-осем години, преди да се лишим от всички локални струи на Потока. Повечето ще изчезнат и по-рано.
Джеймис се вторачи в сина си.
— И затова ти трябва да заминеш.
— Чакай малко… Какво?
— Трябва да заминеш — повтори Джеймис.
— Къде?
— Ще отидеш на Средоточие, разбира се. Трябва да предадеш тези данни на емперо.
— Нали му докладваше редовно? — учуди се Врена.
— То се знае. Данните са криптирани, получава ги всеки месец чрез отпътуващи оттук кораби.
— Изпрати и тези по същия начин — предложи Марс.
Джеймис поклати глава.
— Не разбираш. Едно е да осведомявам емперо постоянно, докато обработвам данните и усъвършенствам модела. Съвсем друго е, когато моделът се потвърждава и заплахата за Взаимозависимостта е съвсем реална. Той ще се нуждае от човек, който да му обясни всичко подробно. А после — на всички. И да спори с онези, от учени до политици, които ще се опитват да отхвърлят теорията с користни цели. Някой трябва да замине.
— Съгласен съм — каза Марс. — Но трябва да заминеш ти.
Джеймис отвори уста, но в този миг неговият секретар Дунг Савос надникна в стаята.
— Милорд, пристигна лорд Грени Нахамапитин и иска да разговаря с вас. Казва, че херцогът го е изпратил.
— Доведи го.
Джеймис погледна децата си.
— Да излезем ли? — попита Врена.
— Предпочитам да останете.
Джеймис махна с ръка към бълващия новини за революцията стенен екран, който се изключи. Той седна зад бюрото си и посочи кресла на Врена и Марс, които също седнаха.