Грени Нахамапитин влезе целият в черно и Марс се загледа в него, докато заставаше пред баща му. Грени беше връстник на близнаците Клермон, но те почти не бяха говорили с него, откакто пристигна преди няколко години, за да се занимава с бизнеса на своя Дом. Срещнаха се два пъти на приеми в двореца на херцога. Марс си спомни как Грени ги огледа изпитателно, за да прецени има ли политическа изгода от общуването с тях, и отговорът очевидно беше „не”. Оттогава ги пренебрегваше учтиво. Марс още се дразнеше мъничко от това, докато на Врена й беше забавно. Но какво друго да се очаква от нея?
— Граф Клермон — поклони се Грени.
— Лорд Грени, приятно ми е да ви видя — отвърна Джеймис и посочи децата си, които станаха. — Предполагам, че познавате Врена и Марс.
— Разбира се. Лорд Марс, лейди Врена, приятно ми е.
Грени им отправи лек поклон, те отвърнаха със същото и пак се настаниха на креслата. Щом приключиха с любезностите, Грени впи поглед в баща им.
— Милорд, херцогът ме изпраща с деликатна мисия и се питам дали не е по-добре да я обсъдим насаме.
— Моите деца са най-доверените ми съветници и нямам тайни от тях. Можете да говорите пред тях при същите условия на поверителност, както пред мен.
Грени се поколеба, Марс бе любопитен дали ще настоява за разговор на четири очи. Грени се взря за миг във Врена, която се подсмиваше кисело, и кимна.
— Добре, както желаете.
— Какво трябва да ми предадете, лорд Грени?
— Както и вие несъмнено знаете, херцогът има сериозни проблеми с въстаниците.
Врена прихна против волята си.
— Искате да кажете, че всеки момент може да загуби властта си?
— Херцогът е настроен малко по-оптимистично от вашата дъщеря — каза Грени на Джеймис. — Но затрудненията му са големи и той търси начини да увеличи тактическите си предимства.
— Например?
— С още оръжия, милорд.
— Някъде тук имам прастар лъчемет, останал от предишния граф — каза Джеймис. — А Врена винаги носи служебното си оръжие. Доколкото знам, не разполагаме с нищо друго.
— Милорд, херцогът е осведомен, че нямате оръжия. Но имате пари.
— Не бих казал. Титлата „граф Клермон” е придружена със съвсем малко земи, които могат да бъдат дадени под аренда, и не носи никакъв местен или по-всеобхватен монопол. Получавам заплата като главен инспектор и ежегодна сума за издръжка на двореца. Наскоро продадох някои имоти, но и тези суми не са нищо особено.
Грени се засмя.
— Не говоря за вашите пари, милорд, а за имперските. Искаме да ги използваме, за да купим оръжията, от които се нуждае херцогът.
Изражението на Джеймис стана доста неприветливо.
— Обяснете по-подробно, господине.
— Херцогът е наясно, че тъй като заемате длъжността главен инспектор, всички имперски данъци и мита минават през вашата служба, преди да бъдат преведени на имперската хазна в Си'ан.
— Не ги превежда моята служба. Тази задача се изпълнява от имперската банка на Край.
— Разбира се. Говорихме с директор Хан, която е готова да подпомогне херцога в това начинание. Освен това директор Хан ни осведоми, че всеки превод на суми от имперски данъци и мита извън обичайния им трансфер към Си'ан трябва да бъде одобрен от вашата служба.
— Права е, но това обяснение не премахва затрудненията. Мога да одобря прякото финансиране от данъци и мита на проекти, които са получили и одобрението на империята, като строителство и изграждане на инфраструктура. Проекти, за които тези суми са предназначени поначало. Това спестява време, вместо да бъдат преведени в хазната и след това обратно тук.
— Да. Ако проверите в архива си, ще видите, че преди две години, в началото на това въстание, херцогът поиска одобрението на имперския парламент за закупуване на оръжия, с които да го потуши. И получи такова одобрение.
— Лорд Грени, не е необходимо да проверявам в архива. Знам, че сумите бяха преведени, а оръжията купени и изпратени.
— В такъв случай знаете и че корабът, който пренасяше тези оръжия — „Разкажи ми още нещо”, е бил нападнат от пирати след излизането си от Потока. Капитанът и екипажът са оказали упорита съпротива, но мнозина са загинали, сред тях първият помощник-капитан, началникът на охраната и представителят на собственика. Товарът е бил откраднат. Малко е оставало и самият кораб да се разпадне, преди да стигне някак до космическата станция.
— Знам за „Разкажи ми” — потвърди Джеймис.
— Важното е, че сега оръжията са в ръцете на пиратите. Те имат намерение да ги продадат на въстаниците, но могат да бъдат убедени да ги продадат на херцога.