— Херцогът може да използва собствената си хазна — напомни Марс.
— Уви, лорд Марс, след две години сражения хазната е опустошена, а и събирането на данъци и други приходи е твърде затруднено. Херцогът има нужда от помощ.
— Получил я е — натърти Врена. — Парламентът е одобрил закупуването на оръжия. От друга страна, херцогът носи отговорност за патрулирането по целия маршрут между плитчината на Потока и планетата. Ако там безчинстват пирати, значи херцогът не си е свършил работата.
Грени пак насочи вниманието си само към графа.
— Херцогът разбира, че искането му за такова използване на средствата е извън рамките на нормалното. Но той смята — според мен съвсем основателно, — че парламентът е предназначил тези оръжия за него, затова с отпускането на допълнителни суми за откупуването им от пиратите вие ще се придържате към първоначалното решение.
— Не мисля, че доводът е убедителен — възрази Джеймис. — Освен това ми е известно, че на имперския гарнизон тук е заповядано да не се намесва.
Грени кимна.
— Херцогът е осведомен и че единственият благородник, който в момента е под охраната на имперските войски, сте вие, граф Клермон. Според него това е интересен факт.
— Не виждам нищо интересно, лорд Грени. Както самият вие изтъкнахте, парите на Взаимозависимостта минават през моята служба. А нашият емперо цени парите си. Именно затова не съм убеден, че ще бъде доволен, ако ги отклоним за такива цели. И недоволството му ще се насочи лично към мен.
— Херцогът е готов да приеме и такъв обрат в ситуацията.
— Много мило — отбеляза Джеймис. — Особено като се знае, че не той ще бъде пратен в затвора.
— О, моля ви, граф Клермон. Не подценявайте чак толкова интелекта на херцога. Спомнете си, че всякаква комуникация със Си'ан се бави девет месеца. През тези девет месеца херцогът може да смаже това въстание и да върне с лихвите всички суми, отпуснати му като заем. И ще подкрепи с целия си авторитет вас и директор Хан, като заяви, че сте действали изцяло в интерес на Взаимозависимостта. А дотогава можете да разчитате на обещанието му, че вашата лоялност към него ще бъде възнаградена.
Джеймис прихна.
— Иронично е, лорд Грени, че се опитвате да подкупите човек, от когото искате да изкопчите пари.
— Херцогът е убеден, че парите не са единствената възможна награда за лоялността.
— И директор Хан се остави да бъде убедена от вас?
— Да, милорд.
— Нека обобщим. Искате от мен да прехвърля незаконно на херцога имперски пари, за да купи оръжията, които вече е купил веднъж, но е загубил поради собствената си немарливост, защото вече покварената от вас служителка не може да извърши тази операция самостоятелно, а за да ме компенсирате за извършването на няколко престъпления срещу империята, обещавате някакви мъгляви „награди”, които ще се изяснят по-късно, но явно няма да бъдат парични. Така ли е?
— Аз не бих представил положението по този начин — каза Грени. — Херцогът също.
— Разбира се. Но тъкмо това искате от мен.
— Значи не желаете да помогнете на херцога.
— Не съм казвал това — отвърна Джеймис съвсем неочаквано за Марс, който веднага изви очи към сестра си, но нейното изражение беше неразгадаемо.
— Може и да помогна на херцога. Но не искам нито вие, нито аз, както впрочем и херцогът, да се преструваме, че вършим нещо друго.
Джеймис стана, за да покаже, че разговорът е приключил. Марс и Врена също се изправиха. Нахамапитин схвана намека и се поклони.
— Какво да предам на херцога?
— Предайте му, че ще получи отговор до една седмица.
— При цялото ми уважение, милорд, една седмица е прекалено дълъг срок при тези обстоятелства.
— Но не толкова дълъг, лорд Грени, колкото петдесетте години, които ще прекарам в затвора, ако всичко потръгне зле — подчерта Джеймис. — И то ако нашият емперо не заповяда направо да бъда убит.
— Мога ли да ви помоля най-почтително да предам на херцога, че ще му отговорите до пет дни. Убеден съм, че това ще бъде приемлив срок за него.
Джеймис като че се замисли.
— Така да бъде, лорд Грени. Пет дни.
— Благодаря — поклони се Грени. — Ако херцогът пожелае да се срещне лично с вас, къде ще бъдете през следващите дни?
— Тук — отговори Джеймис. — Както винаги.
Грени се поклони отново, обърна се и излезе. Марс почака Врена да затвори вратата на кабинета и чак тогава отвори уста.
— Не може да обмисляш това сериозно!
— А защо не? — попита го Джеймис.
Марс се стъписа.
— Протакаш — подхвърли Врена, която застана до тях.