— Права си — потвърди Джеймис.
— Докога? — попита Марс.
— До деня, когато вече не би имало значение. — Джеймис посочи таблета, който още беше в ръцете на Марс. — Синко, моделирах прекъсването на струите в Потока. Ще минат години, докато всички те изчезнат. Но с някои от тях това ще се случи съвсем скоро. — Чукна с пръст по таблета. — И една от първите ще бъде струята от тук до Средоточие. Моделът показва, че тя вече се свива.
— Колко остава, докато изчезне? — попита Врена.
— Около година. Но тя вече се свива откъм входната плитчина. В най-добрия случай ще стане недостъпна след месец. В най-лошия — след седмица. И всеки кораб, който още е в орбита около Край, ще остане тук. Завинаги. — Джеймис погледна сина си. — Още една причина да заминеш незабавно. Ако не тръгнеш сега, ще стане невъзможно.
— Ти трябва да заминеш — повтори Марс.
Джеймис поклати глава.
— Херцогът ще бъде свален от власт. Всички благородници на планетата са под наблюдение, в случай че се опитат да я напуснат преди това. А вече приех да дам отговор на Грени Нахамапитин за парите. Ако дори се отдалеча от къщата, ще предположат, че бягам. Следят ме. Но не и тебе.
— Така е най-разумно, Марс — настоя и Врена. — Ти си единственият, освен татко, който може да обясни всичко това. Но на тебе не обръщат внимание.
— Особено откакто направих Врена моя наследница — добави Джеймис.
— Какво? — сепна се Марс.
— Да, какво?! — попита и тя.
— Посочих официално Врена като моя наследница още щом научих за разпадането на Потока — обясни Джеймис на сина си. — Така че вече имаш убедителна причина да напуснеш Край. Дори в сегашното положение никой няма да се усъмни в подбудите ти.
— Не искам да бъда графиня — възпротиви се Врена. — И ми е адски противна мисълта да стана имперски инспектор.
— Успокой се — посъветва я баща й. — Скоро няма да има нищо за инспектиране.
— Това не звучи много… утешително.
Джеймис й се усмихна и пак се обърна към сина си.
— Наскоро продадох няколко имота. Сумата би трябвало да стигне, за да се качиш на някой кораб и да имаш пари на Средоточие след пристигането.
— Колко получи от продажбите? — попита Марс.
— Около осемдесет милиона марки.
— Толкова много?!
— Да — потвърди Джеймис. — Май се опитах да заблудя Грени Нахамапитин за истинското си богатство. Марс, важното е, че сега имаш средства, мотив и възможност да напуснеш Край. Замини. Веднага. Кажи на емперо какво знаем. Ако сме късметлии, ще му остане време да се подготви.
— За какво?
— За рухването на империята. И за мрачните времена, които предстоят.
5
Кива Лагос не дочака чудо, но поне според нея през оставащата седмица се случи нещо почти толкова добро и то носеше името Сивурен Донхър.
— Той е един от нашите лицензианти — каза Гажон Магнут за човека, който се размотаваше с важен вид в дока, където „Да, сър” бе скачен с имперската станция.
Лицензиантът стоеше до грамада от сандъци с хавери, в които плодовете доближаваха пълната си зрелост. Целият док ухаеше, но след няколко дни би се вмирисал зле. Магнус и Лагос седяха в офис, който станцията предоставяше на всеки заел дока кораб. Гледаха от прозореца чакащия долу окаяник.
— Добре де, какво иска този шибаняк? — попита Кива.
— Иска да пътува с цялото си семейство. С „Да, сър”.
— Иска да замине от Край? Накъде?
— Каза, че ще реши това по-късно.
Кива изсумтя.
— Да, бе, все едно навсякъде във Взаимозависимостта населението не е стигнало максимално допустимата численост. От десетилетия няма нито построена нова станция, нито издълбан нов град.
— Напомних му този факт. Той отговори, че проблемът си е само негов.
Кива пак погледна човека и каза:
— Гажон, нашият кораб не е пътнически.
— Така е, госпожо — потвърди ковчежникът. — Но ако позволите да изтъкна, не би ни навредило да се съгласим. В момента екипажът не е попълнен, а и не успяваме да наемем толкова нови хора на Край, колкото бих искал. Ако няма друг вариант, можем да използваме него и семейството му за някои видове работа на кораба, а отгоре на всичко те ще ни платят за това.
— А защо ти е трудно да намериш хора за екипажа?
Гажон сви рамене.
— Долу воюват.
— Но той иска да замине — махна към прозореца Кива.
— Не е същото, госпожо. Той иска да се махне завинаги заедно със семейството си. Докато онези, чиито семейства са на планетата, не желаят да се делят от тях в момента. Долу има твърде много хора, които се опитват да избягат от зоните на бойни действия. Нагрява бежанска криза. Честно казано, дори ако не ни бяха наложили забрана, нямаше да продадем много хавери. Почти няма купувачи.