— Но щяхме да си получим натрупаните досега печалби и лицензионни такси — вметна Кива. Помълча, загледана в мъжа насред дока. — Как му беше името?
— Сивурен Донхър.
— Добре ли се справяше като наш лицензиант?
— Един от най-успешните. Може би затова дойде с тази молба при нас. Май си мисли, че сме му длъжници.
— Да видиш ти — промърмори Кива. — Значи е най-добре да го доведеш тук.
Гажон кимна и излезе от офиса.
Отблизо Сивурен Донхър изглеждаше на средна възраст и леко затлъстял, а на лицето му се редуваха наглост и уплаха с такава бързина, че Кива не знаеше дали той е съвсем наясно какво става в главата му. Изражението му беше на човек, който допреди броени дни е преливал от увереност, че ще преживее всевъзможните дивотии на въстанието, но внезапно е проумял липсата на шанс това да се случи.
— Лейди Кива — поклони се Донхър.
Погледна освободения от Гажон Магнут стол и очевидно очакваше да му бъде предложен, както се полага при среща между равни и така нататък.
— Искате да се махнете от Край — започна Кива, без да го покани да седне.
Магнут, който стоеше в ъгъла и също не понечи да заеме стола, леко изви вежди при тази подчертана неучтивост.
— Да, госпожо.
Кива посочи с брадичка ковчежника.
— Гажон твърди, че сте един от най-успешните ни лицензианти.
Донхър кимна и се усмихна.
— Лейди Кива, поработих добре за вашето семейство.
— Да чуя числата зад това „добре”.
— През последния отчетен период Домът Лагос получи четири милиона марки от моите фирми. Ъъ… исках да кажа „ще получи”, след като преодолеем сегашните неприятности с херцога на Край.
— Четири милиона марки — повтори Кива. — Не е зле. Никак не е зле.
— Благодаря ви, госпожо.
— И защо, мътните го взели, бих поискала да се лишим от тези пари?
Донхър примигна.
— Госпожо?…
— Ти си един от най-големите ми източници на доходи. Ако напуснеш Край, този източник пресъхва. Логиката повелява да те отпратя обратно при твоите овощни градини и заводи със заръката да продължаваш в същия дух.
— Госпожо… има война.
— И какво? Моите хора казват, че вие, идиоти такива, вършите редовно тези гадости. След няколко месеца ще се върнете към нормалния живот.
— Не и този път, госпожо. Сега е различно. Херцогът ще бъде свален от власт. Хората, към които е бил благосклонен, са нарочени за изтребление. И те, и семействата им.
— Правилно ли се досещам, че двамата с херцога сте приятелчета, а?
— Посещавам често двореца, госпожо. Съпругата ми — също, тя е много близка с херцогинята. Техни светлости са гостували в нашето имение.
Кива присви очи.
— Но самият ти не си благородник.
— Не съм, госпожо — вдигна рамене Донхър. — Някои споменаваха, че тази година можело да получа рицарско звание. Съпругата ми и аз направихме щедри дарения за болничния благотворителен фонд на херцога. Но сега всичко това е под съмнение.
— Ахаа… — Кива огледа от главата до петите този уплашен дребен кариерист и реши, че му е взела мярката. — Четири милиона.
— Моля, госпожо?
— Донхър, ти не само искаш да те превозя с кораба си. Искаш да прекратя лицензионния ти договор с Дома Лагос. Да се откажа от източник на доходи, който имаме на тази планета. Чудесно. Значи ще ти струва четири милиона марки.
— Уговорих се с нашия старши вицепрезидент да продължи дейността… — запелтечи той.
Кива го прекъсна.
— Донхър, имаме договор с тебе.
— С моите фирми, госпожо…
— Вече не са твои фирми — пак го сряза тя. — Ти офейкваш. Никакъв договор не сме подписвали с онзи твой старши шибаняк, който ще да е той. Не знаем дали е достатъчно компетентен да си намери дупката на гъза с фенерче и карта в ръце. Ние — Домът Лагос, ще бъдем принудени да направим нова оценка на твоята фирма. Ще се наложи тепърва да решим дали си струва да подхващаме бизнес с вицепрезидента. И ако не си струва, трябва да се откажем от лицензионния договор, което ще ни навлече неизбежно цял куп юридически тъпотии, а онзи задник ще ни съди и ще загубим още пари заради това.
— Лейди Кива, мога да ви уверя, че…
— Донхър, никакви проклети уверения не искам да слушам от тебе. Ти вече не си на игралното поле. За мен буквално си безполезен шибаняк. Единственото възможно уверение в твоя случай са парите. Много пари. Четири милиона марки. В брой на масата, както гласи скапаната поговорка. Това е сделката.