Изцеждането на цвета от нечие лице се оказа интересно зрелище. Кива бе чела за това явление, но за пръв път го наблюдаваше със собствените си очи. От червендалесто и запотено лицето на Донхър стана бледо и влажно.
— Не съм сигурен дали имам толкова, госпожо.
— О, аз пък съм абсолютно сигурна, че ги имаш — отвърна Кива. — Намислил си да напуснеш планетата безвъзвратно. Значи трябва да започнеш от нулата другаде, където нямаш нито договор, нито гарантирани перспективи. Единственият начин ти и семейството ти да оцелеете достатъчно дълго, за да си извоювате такива перспективи, е грамадната купчина налични пари. — Тя млъкна и се взря в Донхър. — Ще опитам да отгатна — в момента имаш към десет-петнайсет милиона марки в лична криптирана сметка. — Кива посочи с пръст. — Нищо чудно носителят да е в онова джобче на якето ти. Сбърках ли?
Донхър не каза нищо. Тя кимна.
— Да се върнем към деловия разговор. Четири милиона и те освобождавам от задълженията по лицензионния договор.
— Да, лейди Кива.
Донхър се поклони, май си въобразяваше, че са сключили сделката.
— Не сме приключили — скастри го Кива. — Колко души ще доведеш?
— Ще бъдем аз, съпругата ми и нашите деца. Майката на моята съпруга. Двама прислужници.
— Колко са децата ти?
— Три. Две момичета и момче.
— Прекрасно семейство. Половин милион марки за всеки човек, когото ще превозим.
Този път тя видя как цветът нахлу обратно в лицето му.
— Това е възмутително! — успя да избълва Донхър накрая.
— Вероятно — кимна Кива. — Но не ми дреме. Твоят малък семеен отряд ще бъде с нас девет месеца в полета до Средоточие. Девет месеца храна, кислород и място на нашия кораб.
— Искате още четири милиона марки!
— Донхър, справяш се забележително с аритметиката.
— Не мога да си го позволя.
— Какво да се прави…
— Госпожо, сигурно бихме могли да стигнем до някакъв компромис.
Кива се разсмя.
— Извинявай, но ти наистина ли помисли, че се пазарим? Няма такова нещо. Искаш да се махнеш от планетата. Съобщих ти тарифите. Ако не ти харесват, нищо не пречи да потърсиш друг превоз. Доколкото знам, „Разкажи ми още нещо” ще отлети скоро.
— Госпожо, корабът е задържан — вметна Магнут. — Херцогът е издал заповед за арест на капитана. Явно смята, че тя е позволила на пиратите да се скачат с кораба й и да вземат пратка оръжия.
— Тъй ли било?
— Както изглежда, първоначално сделката им е била с първия помощник-капитан, който се опитал да оглави бунт и се провалил. Все пак сделката с пиратите била осъществена, но при по-изгодни за капитана условия. Поне така се твърди.
— Хъ… — Кива погледна Донхър. — Явно имаш по-ограничен избор.
— Лейди Кива, мога да ви предложа три милиона марки за пътуването. Заедно с другите четири милиона, които вече поискахте от мен, трябва да ви дам повече от половината пари, с които разполагам.
— Значи ще оставиш слугите тук — каза му Кива. — Освен ако си намислил да вземеш единия, но да зарежеш тъщата си.
Лицето на Донхър пак ставаше безцветно.
— Познах! — тържествуващо прихна Кива. — Решил си да биеш шута на тъщата! Ама че си псе.
— Не е вярно — немощно отрече Донхър.
— Един съвет от мен, Донхър. С това твое лице не бива да играеш карти с никого на този кораб. Накрая ще затънеш в дългове. Така, стигнахме до обща сума от седем милиона. Ще си носите ли нещо? Някакъв багаж?
— Ако разрешите, госпожо.
— Естествено, ще разреша. По хиляда марки на килограм, като искам аванс от половин милион марки, за да отделя за вас място в складовете. Ако не използвате целия обем, остатъкът от аванса ще ви бъде върнат.
Донхър вече бе разбрал, че е безсмислено да спори.
— Добре, госпожо.
Тя посочи Магнут.
— Гажон ще получи парите от тебе, преди да си тръгнеш, и ще уговорите всички подробности. Искам цялата сума предварително. Отлитаме след пет дни. Гажон ще ти каже точния час. Ако ти и твоето семейство не сте на кораба дванайсет часа преди това, оставате тук, а ние задържаме парите. Разбра ли?
— Да, госпожо.
— Значи приключихме. Върни се на дока и чакай Гажон там.
Донхър се поклони и излезе. Магнут затвори вратата.
— Забележително представление, госпожо — каза той на Кива, щом Донхър отиде на дока.
Кива прихна отново.
— Гажон, какво научихме днес?