— Че Сивурен Донхър желае настървено да замине от Край?
— Научихме, че това желание е достатъчно силно, за да плати седем милиона марки за сбъдването му. Което пък означава, че има и други като него, готови да платят същите суми, ако не и повече.
— Госпожо, обмисляте превоза на още бежанци ли?
— Бежанци? Не. Изгнаници? Да.
— Има ли разлика?
— Горе-долу половин милион марки на човек, Гажон.
— А, да. Тоест корабът все пак ще стане пътнически.
Кива се ухили и посочи Донхър, който пак стоеше унило до сандъците с хавери.
— Току-що прибрахме седем и половина милиона марки от едно-единствено тъпо копеле. И заличихме дванайсет и половина процента от загубите, които ни донесе цялото шибано пътуване. Още неколцина като него и дори няма да бъдем на червено. Заради това си струва да изтърпим привилегированите им задници няколко месеца.
Магнут също кимна към Донхър.
— Но този е успял да получи за себе си и семейството си валидни документи за пътуване. Не всеки, който поиска да пътува с нас и може да си плати, ще има такива документи. Дори ако им се разреши да заминат, повечето държавни служби не работят, значи няма как да получат документите си.
— Това наш проблем ли е?
— Когато пристигнем на Средоточие и стоварим там… изгнаниците, ще бъдем глобени за незаконния им превоз, ако нямат валидни документи. Да, проблемът може да стане наш.
— Ще бъдем глобени само ако те докажат, че сме били осведомени за липсата на разрешения да пътуват, нали?
— Да, общо взето. Процедурите са по-оплетени.
— Но по същество е така — натърти Кива. — Ако имат документи за пътуване и се окаже, че са фалшиви, но ние не сме могли да знаем това, Домът вероятно ще постигне отмяна на глобите в съда.
— Да, госпожо.
Движението на веждите й му подсказа, без да бъдат изречени уличаващи думи, че той трябва да си осигури услугите на индивид, който може да прави приемливо правдоподобни фалшиви документи за пътуване, и то бързо, да се погрижи фалшификаторът да вдигне главоломно цените на услугите си, от които Домът Лагос ще получава своята „посредническа такса”, и — разбира се, — ако се случи да стигнат до тях по дирята на фалшификатите, Магнут ще поеме лично вината, без да замесва Кива, а чрез нея и Дома.
Тежката въздишка и отсеченото кимане на ковчежника подсказаха, че всичко това му е пределно ясно.
— Щом е така, пусни мълвата, че приемаме изгнаници. Ако искат да се качат на кораба, най-добре е да побързат. И да носят пари.
Доста изгнаници поискаха да се качат в кораба. И охотно носеха пари.
Както можеше да се очаква, не от всички тях изгодата беше като от Сивурен Донхър. Не всеки имаше намерение да отведе семейство от петима и още приближени. Но парите се трупаха: самотни изгнаници, двойки, по някое семейство от трима-четирима, половин милион марки от всеки и допълнителни суми, ако бяха лицензианти или бизнес партньори на Дома Лагос. А повечето бяха тъкмо такива, защото Кива заръча на Магнут да ги издирва и да предпочита тях като пътници.
След два дена на Кива й оставаше да прибере само пет милиона, за да изравни баланса в това пътуване.
— Аз съм си шибан финансов гений — заяви тя пред капитан Блиника в „Да, сър”.
— Или извличате облаги от война — предложи той друго обяснение.
— Не се опитвам да продам нищо на воюващите — възрази тя, уязвена, а после се опита да омаловажи думите му с нехайна усмивчица. — Предлагам услугите си на онези, които искат да напуснат зона на бойни действия. Това ме прави същинска хуманистка. Спасявам хора.
— На цена от половин милион марки.
— Не казах, че съм и благотворителка.
— Така да бъде.
— Може дори да излезем на печалба от пътуването — изтъкна тя. — Не чувам да възразяваш срещу това.
— Не възразявам — призна Блиника. — Дори малка загуба ще е голяма победа за нас при тези обстоятелства. Няма да ме отстранят от длъжност. Вие няма да се изложите пред своята майка и останалите светила на Дома Лагос. От вашите постъпки има някаква финансова полза.
— Но?…
— Няма „но”. Права сте. Просто поредното напомняне, че войната облагодетелства богатите. Онези, които могат да избягат, го правят. А които не могат, страдат.
Кива мълчеше и накрая изтърси:
— Аман от шибаната ти съвест, Томи.
— Да, госпожо.
Таблетът на Кива изписука — търсеше я Гажон Магнут.
— След малко ще имате посетител — предупреди я той.
— Кой?
— Лорд Грени Нахамапитин. Твърди, че го познавате.