— Мамка му. И какво иска тази гнусна купчина лайна?
— Според мен посещението е свързано с вашия план за изгнаниците. Той вече ми зададе въпроси по тази тема.
— Ти какво му отговори?
— Казах му, че трябва да го обсъди с вас. Той започна да ми се надува и се опита да ме сплаши с високото си положение, а аз започнах да му цитирам търговските закони на Взаимозависимостта, с което го ядосах, но поне ме остави на мира. Сопна се на слугинята си да му осигури совалка до „Да, сър”. Ще ви навести скоро.
— Разбрах. — Кива прекъсна връзката и погледна капитана. — Готов ли си да задълбаеш в дебрите на космическото право?
— Разбира се — усмихна се Блиника.
— Добре. Да го посрещнем.
— Лейди Кива — каза Грени Нахамапитин, щом налягането във въздушния шлюз стана нормално, — очарован съм да ви видя отново.
— Нима?
— Няма как да знаете дали не е така. — Грени кимна на капитана. — Предполагам, че вие сте капитан Блиника.
— Да, милорд — поклони се капитанът.
Грени съсредоточи вниманието си върху Кива.
— Трябва да поговорим насаме.
— За какво?
— За вашето печалбарство за сметка на изгнаниците.
— Няма нищо за обсъждане.
— Херцогът е на друго мнение.
— Капитане?… — обърна се Кива към Блиника.
— Милорд, в законодателството на Взаимозависимостта има изрични разпоредби относно правата на бежанците по време на война. Тези разпоредби дават голяма свобода на действие на корабите и техните екипажи за подпомагане на бежанците. Всъщност това е един от основните принципи на Взаимозависимостта, завещан ни още от Пророчицата.
Грени се усмихна неприязнено.
— Чудесно обоснована позиция, капитане, но ви опровергава фактът, че искате по половин милион марки от пътник.
— Преди малко тъкмо обсъждах с капитана положението на по-онеправданите — намеси се Кива.
— Ти ли? — недоверчиво промърмори Грени.
— Първо, я се шибай, и второ, да, аз. Не е ли така? — изви тя глава към Блиника.
— Да, говорихме за този проблем.
— И сега сигурно ще ми кажеш, че вземате по половин милион от желаещите да напуснат Край, за да превозите безплатно бедняци, които също ще качите на кораба от съчувствие към техните несгоди.
— Може би. Знам, че не ти се вярва, Грени, но пък ти винаги си бил надменна гадинка.
— Имаше време, когато това ви се струваше привлекателно, лейди Кива. — Грени впи поглед в капитана. — Каквито и да са законите за бежанците, вие сте осведомени, че Край има особен статут във Взаимозависимостта. Мнозина от обитателите на планетата нямат право да я напускат. Има причини за изпращането им на Край.
— Нашият главен ковчежник знае всичко за особеното положение на Край и някои от жителите му — отвърна Блиника. — Няма да приемем нито един човек, който е лишен от правото да напуска планетата.
— Надявам се да не възразявате срещу нашата придирчивост в проверките — троснато каза Грени.
— Не възразяваме, разбира се. Не се съмнявам, че имперските митници на Край ще ви предоставят всички необходими сведения.
— Херцогът предпочита да проучим пряко списъка на пътниците.
Блиника завъртя глава.
— Моля да ме извините, милорд, но съгласно съответните разпоредби в законодателството на Взаимозависимостта тези сведения се предоставят след отправено към митниците искане, а не пряко от кораба.
— Убеден съм, че бихте могли да проявите любезност и да удовлетворите искането на херцога.
— Да не подстрекаваш моя капитан да наруши законите на Взаимозависимостта? — заяде се Кива.
— Интересите на херцога и законите на Взаимозависимостта се препокриват до голяма степен.
— Да, показахте ми го по най-шибания начин, когато херцогът наложи ембарго върху стоката в моя кораб. Но в този случай не е така. Нали, капитане?
— Не е, госпожо — отзова се Блиника.
— Толкова по въпроса — отсече Кива, вторачена неотстъпчиво в Грени.
— Щом и без това съм тук, бих искал да поразгледам кораба — каза той след малко.
— Тоест искаш шибана екскурзия из моя кораб — отбеляза Кива.
— Ако не си против.
— Защото три дни преди отлитането си нямаме по-важни занимания от твоите прищевки?
— Всъщност нямате.
— Аа, ясно. Тънък намек, че трябва да говорим на четири очи, нали?
Грени разпери ръце, сякаш признаваше: „Разобличи ме”.
Кива кимна и каза на Блиника:
— Ще го заведа в производствения сектор. Ако пак е нужно да стовариш имперските закони върху него, ще ти се обадя.
Блиника кимна и се отдалечи.