— Хайде, че да ми се махнеш по-скоро от главата — подкани Кива.
Шлюзът за совалките беше в задната част на носещата конструкция в „Да, сър” — дълга, разделена на сектори игла, от която се разклоняваха коридори към два отделни пръстена, побиращи и модулите за отглеждане и обработване на плодовете. Всеки пръстен се въртеше, за да осигурява гравитация, която беше двойно по-слаба от земния стандарт, а тласкащите полета я изравняваха допълнително със стандарта. В отделните модули можеха да променят силата й, ако беше необходимо за отглеждането на плодовете или за други цели.
И Грени забеляза това, щом влязоха в стопански модул.
— Тук се усещам по-лек.
— Хаверите узряват най-добре при 0,8 G, затова поддържаме тази стойност.
— Притеглянето на Край е малко по-силно от земния стандарт. Споделяте ли с лицензиантите си тази малка тайна за хаверите?
— Те си растат и в гравитацията на Край. Без проблеми. При това на планетата ги отглеждат на истински храсти в почва, а не като нас в хидропонни инсталации. — Кива посочи разположените нагъсто рафтове, претъпкани със светилници и плодове. — На Край си имате плодородна земя в изобилие. Не че това вече има значение благодарение на шибания херцог.
— За да бъдем справедливи, нека напомня, че Домът Лагос разпространи долу вирус, който съсипа реколтата от основна земеделска култура.
— За да бъдем справедливи, ще ти кажа да си го начукаш, защото нямаме нищо общо с вируса и ти много добре знаеш това.
— Липсваше ми, Кива. Както и твоите прелестни псувни.
— Не съм ти липсвала, но все пак ти благодаря.
Грени махна с ръка към плодовете.
— Какво ще правите с всичко това?
— Ела с мен в съседния модул и ще научиш.
В съседния модул поддържаха 1,1 G заради производството.
— Извличате сока от тях — проумя Грени.
— Изстискваме ги, концентрираме сока, правим плодово пюре от остатъка, каквото можем. Но не бихме могли да го пробутаме пряко на пазара. Няма никакъв смисъл да се конкурираме със собствените си лицензианти. Обмисляхме и тази възможност, но само ще ги настроим срещу себе си. Когато се върна на Средоточие, ще се опитаме да ги продадем на имперското правителство като резерв. Ако включат нашите продукти в програмата за подпомагане на бедните семейства или нещо подобно, тогава Домът Лагос ще ползва данъчни облекчения.
— Значи казваш, че няма да пострадате финансово от това пътуване.
— Не се знае. Ако имперските власти не вместят тази гадост в програмите за хранителна помощ, ще се чудим къде да я денем.
— Не се съмнявам, че счетоводителите на Дома Лагос са достатъчно находчиви и ще измислят как да изтрият тази загуба от баланса. Като прибавим и изнудването, на което подлагаш желаещите да напуснат Край, може дори да изстискаш мижава печалбица от тази обиколка.
— Казваш го така, сякаш правя нещо лошо.
— Напротив. За какво съществуват Домовете в гилдиите, ако не за да печелят? Това е предназначението им. И твоето. И моето.
— Още не съм чула от тебе това, заради което подхвана разговора — изтъкна Кива.
— Ето ти го тогава: херцогът се безпокои, че би могла да приемеш на кораба някои хора.
— Разбрах. И какво следва от това?
— Някои от тях представляват интерес за херцога по една или друга причина.
— Повтарям: „И какво от това?”.
— Херцогът иска да научи, ако някои хора се опитат да ти платят, за да заминат с кораба.
Кива се разсмя.
— Ама че шегички ръсиш, Грени. Тъкмо херцогът е причината да произвеждам плодово пюре и да товаря на кораба си богати гадняри.
— Херцогът те моли за услуга между благородници.
— Кажи му да си навре заредена пушка отзад.
Грени кимна.
— Очаквах да реагираш така. Затова съм упълномощен и да ти предложа подкуп.
— За какво?
— За да ни съобщиш, ако конкретни индивиди се опитат да ти платят, за да заминат с кораба. И за да ни осведомиш къде да ги намерим.
— Аз вземам много пари от пътниците си — напомни тя.
— Херцогът е готов да те компенсира със същите суми.
— Да бе, същите суми. Ако иска да му съдействам, минималната цена е по два милиона на човек.
— Не ти ли се струва, че прекаляваш?
— Херцогът ме прецака с поне шейсет милиона, затова изобщо не ми се струва, че прекалявам.
— По един милион марки на човек.
— Грени, я се чуй — говориш така, сякаш наистина се нуждая от нещо, което предлагаш.
— Херцогът би могъл и да затрудни отпътуването ви.
— Ще заповяда да арестуват моя капитан, както е постъпил с „Разкажи ми още нещо” ли?