6
Одеждите за коронясването тежаха, мирото за помазване май бе гранясало преди век, короната се врязваше в челото и натъртваше кожата, тя се препотяваше, литургията се проточи почти час и отгоре на всичко менструацията на Кардения започна предишната вечер, а в момента се чувстваше все едно някой си бе сложил желязна ръкавица и стискаше с нея матката й.
Да, денят на коронясването протичаше възхитително за емперо Грейланд II, благодаря ви за проявения интерес.
Катедралата в Си'ан — по-точно нейната катедрала, защото заедно с титлата емперо тя официално възглавяваше и Църквата на Взаимозависимостта, значи беше кардинал на Си'ан и Средоточие, затова беше задължително да има своя катедрала — беше огромен градеж от камък и стъкло в ранния стил на империята. Кардения размишляваше колко е нелепо да съществува толкова тежка конструкция от камък във вътрешността на космическа станция, но не прекаляваше, защото нелепостта и на целия Си'ан с неговите хълмчета, ручеи и гори, административни сгради, коридори в жилищните сектори и търговски средища, разположени изкусно, за да не натежава впечатлението за теснотия, пораждаше у нея желанието да се разкикоти истерично.
На скамейките в катедралата можеха да седнат хиляди хора и в този ден нямаше свободни места.
Представители на всички държави в империята, родове от гилдиите, знаменитости и църковни йерарси гледаха уж почтително, докато архиепископ Гунда Корбин изнасяше монотонно литургията. По едно време Кардения забеляза, че Корбин има миниатюрна слушалка в лявото ухо, значи дори от нея не се очакваше да запомни наизуст цялата церемония. Олекна й малко, цялата тази досада придоби малко по-човешки измерения.
Кардения нямаше скрити слушалки, но пък и нейната роля в събитието беше чудато ограничена — трябваше само да върви или да седи. Мина по нефа на катедралата, облякла сравнително простичък имперски костюм в зелено, спря в напречния неф, където изчака Корбин да изрече въвеждащата молитва и проповед, а след това да покани Кардения — тоест вече Грейланд II при олтара. Там бе сложено молитвено столче в средата на мозайката с имперския печат. Кардения коленичи, склони глава и се примири с нещата, с които я отрупаха Корбин и помощниците й.
Първо я помазаха с онова миро, от чиято воня едва не повърна. После я загърнаха с церемониална алена роба, сложиха й златен шнур с медальон — сплетеният шнур символизираше Взаимозависимостта, а на медальона бе гравиран феникс, личният символ на Пророчицата. Тогава я провъзгласиха за кардинал на Си'ан и Средоточие, тоест и за глава на Църквата.
След това й връчиха ключ на по-тънка златна верижка, символизиращ достъпа до парламента, намиращ се в срещуположната спрямо имперския дворец страна на станцията, което пък обозначаваше поне на теория, ако не и на практика независимостта на законодателите от емперо. Това някак не си пасваше с факта, че всеки емперо беше депутат в парламента от Си'ан — уж почетен и церемониален пост, но със същите правомощия като останалите парламентаристи. По традиция емперо се въздържаше от гласуване по каквито и да било законопроекти, дори ако държеше да бъдат приети (ако не държеше, просто налагаше вето след гласуването им). Случваше се обаче традицията да бъде нарушена, което простосмъртните депутати смятаха за скандално.
Ключът бе последван от пръстен с печат колкото малък камък, символизиращ издигането на Кардения до ролята на матриарх в Дома Ву. Поне официално тя беше отделена от ролята й като емперо. Макар че Домът Ву беше тъждествен с имперската династия, оставаше си и род от гилдиите с монопол върху производството на междузвездни кораби и оръжия и върху услугите за военните в империята. Човек не би сбъркал, ако каже, че Домът Ву властваше над империята именно заради този монопол. Като емперо Кардения нямаше да бъде въвлечена във всекидневното управление на този бизнес — с това щеше да се занимава съвет от нейни братовчеди, които не биха понесли добре намесата й. И все пак тя носеше пръстена с печата на Дома на лявата си ръка, за да има място за другия с имперския печат на дясната.
Дойде и неговият ред — пръстенът беше още по-голям, последва церемониален скиптър, увенчан с изумруд колкото юмрука й, и корона с рубини, диаманти и изумруди, символизиращи църквата, парламента и имперската власт. Тежеше ужасно и почти веднага започна да претрива кожата по главата на Кардения. Скиптърът, короната и пръстенът обозначаваха и по-маловажната титла кралица на Средоточие и присъдружните народи. Освен кралството Кардения имаше херцогства, графства и няколко баронски владения, пръснати из различни независими държави, но почти не би й се наложило да се занимава пряко с всички тях.