Всеки път Корбин казваше нещо тържествено, добавяше още думи, докато обременяваше Кардения с поредния предмет, изричаше още нещо и произнасяше кратка молитва или литургия. В доста ранен момент от церемонията изпотената и изтормозена от спазмите Кардения съжали, че не можеше просто да попълни някакъв формуляр.
Корбин се обърна, погледна я право в очите и най-после от Кардения се искаше да направи нещо, а не само да коленичи на това място.
— Изправи се, Грейланд II, емперо на Свещената империя на Взаимозависимите държави и търговски гилдии, Кралица на Средоточие и присъдружните народи, Глава на Църквата на Взаимозависимостта, Наследница на Земята и Майка на всички, осемдесет и осма емперо от Дома Ву, и обяви царстването си — произнесе Корбин и се отдръпна встрани.
Кардения си пое дъх и стана, подпря се за миг на скиптъра — първия и вероятно последния път, когато от него щеше да има някаква полза. След края на церемонията щяха да свалят всички тези труфила от нея (за щастие), за да ги приберат в трезора за коронясването на следващия емперо, който и да е той или тя. Но засега й тежаха непоносимо.
„И това изобщо не е символично” — мярна се в главата й.
Тя застана с лице към сборището от благородници, видни особи и представители. На първия ред бяха членовете на изпълнителния комитет освен Корбин. Зад тях хора от Дома Ву заедно с нейния вуйчо Брендан Патрик, който никак не се вписваше в картинката, и братовчедите й Мойра и Джъстин като представители на нейната майка. Хана Патрик щеше да научи след седмици, че дъщеря й се е възкачила на трона, едновременно с новината за собственото си издигане до баронеса Такуарембо, почетна титла в едно от имперските владения. Титла, която може би щеше и да подразни, и да разсмее майка й.
Няколко реда по-назад седеше Нафа Долг със семейството си от републиканци. Кардения се трогна, че колкото и да бяха против империята по принцип, дойдоха да подкрепят нея и своята дъщеря. А между Нафа и роднините й от Дома Ву седяха все благородници, матриарси и патриарси на различни родове от гилдиите.
От третия ред Амит и Надаш Нахамапитин гледаха Кардения втренчено, сякаш беше дългосрочен проект или сочна пържола.
„Или и двете едновременно” — каза си тя.
Зад нея архиепископ Корбин се прокашля тихичко, сякаш напомняше: „Свърши си работата”.
— Аз, Кардения Ву-Патрик, приемам по право тези символи на църквата и държавата като Грейланд II, емперо, кралица, глава на църквата, наследница на Земята и майка на всички. И нека догмите на Взаимозависимостта, дадени ни от Пророчицата, и занапред носят мир и благоденствие на всекиго.
— Да живее емперо! — отговориха от първия ред до галериите, последва оглушителен приветствен вик от всички гърла, на който Кардения успя да се зарадва въпреки обливащата я пот и спазмите.
Зазвуча музика — „Маршът на Пророчицата” от Хигеляк, съчинен през трети век от Основаването. Изпълняваше го камерен оркестър, скрит хитроумно в една ниша, за да има повече място за скамейки в катедралата. Високоговорители помагаха на свиращите се в теснотията музиканти. Всички присъстващи се изправиха, без да млъкват, а Грейланд II направи първите си крачки, спусна се от олтара, мина по нефа и се шмугна бързо по страничен коридор, където чакаха помощници, за да я придружат до малка канцелария и да я отърват от короната, скиптъра и останалите глупотевини, а имперската охрана трябваше да препречи входа за всички останали.
— Според мен мина добре, Ваше величество — каза Нафа до нея.
Кардения се озърна недоумяващо, докато сваляха труфилата.
— Преди малко те видях сред публиката.
— Защото бях сред публиката.
— Как дойде тук толкова бързо?
— Такава ми е работата. — В ръцете на Нафа като по магия се появи бележник. — Как си?
— Кажи ми, че повече няма да се наложи да търпя това.
— Случва се изключително рядко емперо да участва във втора церемония на коронясване, така че да, повече няма да се наложи да търпиш това.
— Сега ми кажи, че мога да се прибера у дома.
— Емперо притежава Си'ан, което означава, че поне формално ти си в дома си.
— Звучи ужасно.
— Но в по-практичния смисъл все още не можеш да се прибереш у дома. През следващите десет минути трябва да се преоблечеш в парадната униформа, която Дочи ти показва… — Нафа кимна към помощничката, която държеше една наистина твърде парадна униформа, — … и да излезеш на тържествения балкон, за да махаш с ръка на десетките хиляди, които в момента съсипват моравата пред катедралата с надежда да те зърнат. Ще останеш горе пет минути, след това ще се върнем в двореца, където в продължение на един час ти предстоят аудиенции с продължителност пет минути и почивки по една минута между тях, както и още един час аудиенции с продължителност десет минути и почивки по две минути между тях. После ще се появиш на приема по случай твоето коронясване и ще произнесеш кратка реч…