Кардения изпъшка.
— … която вече подготвих за тебе, а и бездруго никой няма да се заслушва, защото речта е чиста формалност. Малко по-късно ти предстоят три часа, през които ще се здрависваш и ще се снимаш с гостите — да, това е точно такъв ад, какъвто си го представяш. Чак тогава ще можеш да се отпуснеш и да хапнеш нещо, затова ти предлагам, докато Дочи ти помага да облечеш униформата, да изядеш протеиновите блокчета, които тя ти е донесла. И може би да пиеш малко вода.
— Не може ли да се облекча?
— Тук има тоалетна. Вратата вляво от тебе. И преди да попиташ — да, вътре има всичко необходимо при сегашното ти състояние.
— Благодаря. Колко е приятно някой още да помни, че съм човек.
— Това се подразбира. Имаш достатъчно време, стига да не се бавиш там повече от минута.
Кардения изпъшка отново и отиде в тоалетната.
Седем минути по-късно премяната за коронясването бе прибрана, следващата премяна — облечена, и се оказа учудващо удобна, а групата телохранители стоеше около нея в асансьора, за да се качат на обзорната площадка на катедралата, където я очакваха на тържествения балкон. Кардения се озърна и проумя, че извън двореца вече няма никакъв шанс да се озове сама в кабината на асансьор.
Вратата се отвори, Нафа вече стоеше пред нишата с балкона.
— Не прави така — помоли Кардения. — Изникваш като призрак.
— Успокой се. Качих се с асансьора от другата страна. Там също има телохранители.
— Добре дошла в моя свят.
— От известно време съм в него. Надявам се да си забелязала.
Кардения се засмя, понечи да излезе от кабината и беше запратена обратно в нея от взривилия се балкон. Загуби съзнание още преди тялото й да се блъсне в задната стена.
— Твърде вероятно е струите на Потока, които свързват Взаимозависимостта, да изчезнат още докато ти си на власт — каза в съня й Атавио VI, или по-точно неговият компютърен модел.
Кардения осъзнаваше, че сънува, освен това разбираше, че поне в момента преживява насън първия си разговор в Стаята на спомените. Нямаше представа как или кога е заспала, а тази част от мозъка й, която поддържаше съзнанието достатъчно ясно, за да знае, че сънува, странеше упорито от тези въпроси. „Вкопчвай се в този разговор. Безопасно е” — май казваше тази част от мозъка и Кардения се подчиняваше, повтаряше и своите реплики, сякаш четеше сценарий.
— Как ще се случи? — попита тя.
— Не съм учен — отговори Атавио VI. — Но граф Клермон е учен и събира данни от три десетилетия. От време на време ми изпраща последните резултати. Натрупаните от него данни показват, че устойчивостта на Потока е илюзия и след достатъчно продължителен период нещата се променят. Точно такъв период на промени ни предстои. Той твърди, че това вече се случва постепенно, но ще започне да става много бързо. Случвало се е и преди.
— С Даласисла. Когато първата Грейланд е била емперо.
Атавио VI кимна.
— Да. И тя е получила информация като мен. Информация, до която ти също вече имаш достъп.
— Имала е информация, но защо не се е възползвала от нея? Ако е знаела, че ще загубят струята към Даласисла, защо не е направила нищо?
— И аз бих могъл да ти кажа, но защо не попиташ нея?
Кардения примигна.
— И тя ли е тук?
— Разбира се.
— Нали е загинала в Потока? Не очаквах да съществува тук.
— Обновила е записите преди последния си полет. Разполагаш с всичко за живота й освен последните няколко дни.
Това обърка Кардения за малко. Уж звучеше логично. И все пак самата идея съхранената личност да е… непълна й се струваше твърде странна.
— Джии, покажи ми емперо Грейланд I.
Трепкане на светлина, после се появи висока едра жена, която доближи Кардения.
— Ти ли си емперо Грейланд I? — попита Кардения.
— Да.
— И… знаеш какво те е сполетяло? Как си умряла?
— Да, имам достъп до тези данни.
— Как се отнасяш към данните за смъртта си?
Това не беше важно, но Кардения искаше да знае.