— Не се отнасям никак. Аз съм компютърна симулация на личност. Мога обаче да предположа, че истинската емперо Грейланд I е била изключително вбесена накрая.
Кардения се усмихна и реши да се върне към важните въпроси.
— Знаела си, че струята към Даласисла ще изчезне.
— Да, учени ми представиха модели, според които съществуваше голяма опасност струята да изчезне. Доколкото можех да разбера тази информация, аз прецених, че това не само е възможно, но и много вероятно.
— И все пак не евакуирахте хората от системата Даласисла.
— Така е.
— Защо?
— Политика. Преселването на двайсетте милиона души, които обитаваха системата Даласисла, би изисквало огромни усилия в планирането и огромни вложения от цялата Взаимозависимост. Липсваше политическата воля за това.
— Парламентът не искаше ли да спаси двайсет милиона души?
— Не разглеждаха проблема по този начин. Според тях слабата емперо се опитваше да създаде изкуствена криза, за да отнеме част от властта на парламента. Виждаха и заплаха за търговията и икономиката като цяло, защото голяма част от корабите трябваше да бъде отклонена за евакуацията, и то с неимоверни разходи.
— А какво казаха за данните, показващи вероятността тези струи в Потока да изчезнат?
— Съставиха комисия от други физици, които се мъчеха да опровергаят изводите и засилиха съмненията достатъчно, за да провалят всякакви усилия нещо да бъде направено. Дори депутатите от Даласисла гласуваха срещу моята препоръка за евакуация. Накрая приеха решение изследванията на проблема да продължат. Не отделиха обаче пари за това от имперския бюджет, така че нямаше никакви по-нататъшни изследвания.
— Значи…
Кардения щеше да каже „Значи не направихте нищо”, но й се стори грубо, а и очакваше Грейланд да подхване веднага оправданията. След миг-два си спомни, че разговаря с компютър, лишен от емоции.
— Значи не направихте нищо.
— Изпратих свои препоръки на херцогинята в системата, наредих на военните и местните имперски бюрократи да окажат всякакво съдействие на желаещите да напуснат Даласисла.
— Изпълниха ли нарежданията?
— Не знаем. Струята на Потока изчезна почти незабавно след това.
— И така двайсет милиона души умряха заради политиката и бюрокрацията.
— Да. Не веднага, разбира се. Но Взаимозависимостта е създадена нарочно така, че всяка система да зависи от останалите дори за задоволяването на насъщните си потребности. Ако откъснеш една система с нейните управници и монопол, десетките други ще оцелеят. Но откъснатата система няма да издържи дълго. Ще започне да се разпада постепенно. Станциите с изкуствена среда в космоса и на необитаеми планети и спътници ще стават все по-трудни за поддържане, повредите ще се натрупват. Ще изникват все по-големи проблеми във фермите и заводите за храна. И общностите ще се разпадат заради влошаващите се материални условия, както и заради осъзнаването на факта, че нищо не може да спаси хората в откъснатата система. Материалните и социалните затруднения след изчезването на струята от Потока правят гибелта на цялата система неизбежна.
— Колко се е проточила тази гибел?
— Когато загубихме Даласисла, заповядах на радиообсерваториите в системата Кайпара да насочат апаратурата си натам. Кайпара беше най-близо — на седемнайсет светлинни години. Аз умрях, преди те да научат нещо.
— Но те са получавали някакви сигнали, нали?
— За малко. По мое време повечето съобщения и данни се предаваха с фокусирани лъчи в системите, не беше лесно да се засекат случайно такива сигнали. Когато изпратих тази заповед на радиоастрономите, надявах се някой в Даласисла да запази самообладание и да насочи широкоспектърен предавател към Кайпара. Според наличните данни след моята смърт някой го е правил за около месец две години след изчезването на струята.
— Какво е съобщавал?
— Накратко: гражданска война, убийства, насилие, саботаж на системите за поддръжка на жизнената среда и производство на храна, култове към личността на разни водачи. Това го има в засекретен доклад, подготвен за моя син и наследник Бруно III.
— Засекретен ли? — Кардения погледна Атавио VI. — Още ли е засекретен?
— Аз не съм го разсекретявал — отговори той.
— Но защо? Особено щом си бил убеден, че Потокът може да се разпадне?
— Защото проблемите от епохата на Грейланд ги има и в нашето време, или по-точно в моето. И днес парламентът ще сметне разгласяването на тревожните факти за политически ход с цел да бъдат лишени от власт. Никой не би поискал да пречи на търговията или да посегне на привилегиите на Домовете и гилдиите. А този път няма да е само една система, както се случило с Даласисла. Ще засегне всички. Няма къде да се бяга. Случилото се с Даласисла ще се случи навсякъде. Не бях готов да отприщя точно тази беда, щом не съм абсолютно уверен в предстоящото.