В този миг от съня си Кардения престана да чете сценария.
— Ама че тъпотия! — сопна се тя на Атавио VI и на Грейланд I. — Ще бъдем обречени само ако продължим да правим същото каквото досега. Щом знаем, че наближава катастрофа, трябва да преобразим Взаимозависимостта. Да премахнем монопола на Домовете. Да помогнем на всяка система да се подготви за прекъсването на връзките.
— Няма да стане — увери я Атавио VI.
— Не може да си сигурен в това.
— Може, и още как. Аз съм емперо. Тоест бях.
Кардения се обърна към Грейланд I.
— Ти си видяла такова прекъсване. Сигурно хората са реагирали някак по онова време.
— Аз бях убита — каза Грейланд I. — А след кратката популярност на развлекателните програми за съдбата на Даласисла всички са предпочели да забравят тази история. Другите струи в Потока изглеждали устойчиви и те загърбили неудобните въпроси за Даласисла.
— Никой не иска да мисли за края на Взаимозависимостта — добави Атавио VI. — Включително Домът Ву. Заложени са твърде много пари и власт.
— И оцеляването на човечеството няма значение? — смаяно промълви Кардения.
— Не и ако то означава края на Взаимозависимостта.
— Оцеляването на човечеството е била целта за основаване на Взаимозависимостта! — кресна тя към компютърната симулация на нейния баща.
И тогава в съня й Атавио VI и Грейланд I се разсмяха насреща.
— Дете мое, това никога не е било цел на Взаимозависимостта — отбеляза Атавио VI.
— Само оправдавахме съществуването й с това — потвърди Грейланд I.
— Тогава какъв е смисълът?! — не преставаше да крещи Кардения. — Какво е Взаимозависимостта?
След ново трептене друга фигура закрачи към нея и Кардения някак знаеше, че изобразява Рашела I, пророчицата емперо, легендарната основателка на Взаимозависимостта. Трябваше да е Рашела, но приличаше на Нафа, пометена от взрива на тържествения балкон, Нафа, която Кардения видя за последен път разкъсана от ударната вълна — сега обляната в кръвта си Нафа стоеше пред нея вместо Рашела I, за да й каже каква е била Взаимозависимостта и каква е сега.
— Измама — изрече тя лаконично.
Тогава Кардения, която вече и насън не можеше да избяга от онова, което се случи, направи усилие да се събуди. Озова се на легло в своята съвсем малка, съвсем обезопасена лична болница, заобиколена от имперската охрана, цяла тълпа лекари начело с Куи Дринин и малък отряд от имперската гвардия, включително ей онзи там, който щеше да й каже каквото тя вече знаеше — че нейната приятелка Нафа Долг е мъртва.
Втора част
7
Стрелбата около университета в Ополе стихна достатъчно, за да се върне Марс Клермон в общежитието и да си събере багажа за пътешествие, от което едва ли щеше да се завърне някога.
Нямаше как да не си зададе въпроса: „Ако си тръгваш завинаги, какво да вземеш?”.
Различни подбуди му помагаха да отсее вещите. Вече си имаше дрехи у дома в Клермон и нямаше нужда да взема още от апартаментчето. Пък и тук виждаше само няколко всекидневни блузи с остроумни шеги за астрофизиката, извезани по тях с копринени конци. Напълно готов беше да ги зареже. Той си бе подбрал по-скромно облекло като цвят и модел. Баща му напомни, че модата на Средоточие ще бъде неузнаваемо различна, значи там ще се наложи да купува всичко отново.
Музиката, книгите, картините, развлеченията и почти цялата лична кореспонденция, които ценеше, заемаха криптиран носител не по-голям от палеца му, побрал и стотина хиляди марки за неотложни разходи, до които на теория имаше достъп само той с биометричните си данни. Значи всичко това нямаше да заема място в багажа му.
Оставаха предметите, към които бе привързан сантиментално. Но повечето също бяха в двореца Клермон и защото Марс прекара там почти целия си досегашен живот, и защото апартаментчето в общежитието беше смешно малко. Избра само четири от вещите тук. Имаше две книги, подарени му от неговия баща — едната за тринайсетия рожден ден, другата след защитата на доктората.
Трета беше прастарата музикална джаджа, която му даде Врена, след като отиде с нея на концерт на „Зелените богове” и я пробута на трима от четиримата музиканти за автографи. Устройството беше повредено, „Зелените богове” се разпаднаха преди години и потънаха в забрава или се впуснаха в несполучлива соло кариера. Но Марс го пазеше като спомен от онова време и като свидетелство, че макар Врена да му късаше нервите често, докато растяха, понякога беше мила и дружелюбна.