Последно взе протритото плюшено прасенце Джиджи, подарък за първия му рожден ден от неговата майка. На Врена бе подарила плюшеното мече Хауи. Мечето изчезна отдавна (Марс имаше причини да подозира, че Врена го изстреля в небето с направена от самата нея ракета), но Джиджи оцеля и бе донесен в новото му жилище. Не се увличаше по измислици, че Джиджи е единственият съхранен подарък от покойната му майка — имаше много такива подаръци и нейни вещи. Джиджи просто беше неговият талисман за късмет.
Пъхна избраните неща в скромна раница и я погледна. „С колко малко ще напусна цял свят.” Стараеше се мислите му да не блуждаят към факта, че заминава от планетата към място, където не познава никого, но вероятно ще остане там до края на живота си. Струята на Потока към Край щеше да издържи по-дълго, може би щеше да остане достъпна още няколко години. Имаше поне абстрактна възможност да се прибере. Само че шансовете за това бяха минимални. За да понесе увереността, че няма да види повече баща си, сестра си и всички други, които бе познавал досега, принуждаваше се да мисли за практическите подробности на отпътуването от планетата.
А за тях вече се бе погрижил. Предишния ден се срещна с Гажон Магнут, главен ковчежник на кораба „Да, сър, тя е моята мацка” и плати за място в него. Не беше евтино — Марс пресметна, че струваше повече от всичко, което бе купил досега в живота си накуп, а Магнут се опита да му пробута на кожодерски цени още някои услуги, включително комплект фалшиви документи за пътуването. Марс забеляза лекото разочарование на ковчежника, когато изтъкна пред него, че собствените му документи са напълно валидни. Оставаше само да се заеме с подаването на оставка и с прощалните писма, които щяха да бъдат изпратени от негово име чак след като „Да, сър” влезе в Потока.
Оставаше и изборът на ценните неща, които да вземе. Всичко останало можеше да бъде прибрано по-късно от служители в Клермон.
Марс метна раницата на рамо, огледа за последен път малкия апартамент и си каза, че мястото изобщо няма да му липсва. Подобно на почти всяко жилище в академична институция, можеше просто да бъде напуснато и забравено. Тръгна надолу по стълбата, излезе от общежитието и пое по улицата, на която имаше само още двама души далеч напред и фургон, който спря до Марс, отвори се странична врата и се видяха двама извънредно едри мъжаги.
Фургонът потегли отново, но Марс вече беше вътре, защото грамадните типове изскочиха и го натикаха във возилото, преди той да проумее какво става.
Раницата с любимите предмети остана на тротоара, както се случва понякога, ако те отвлекат.
Грени Нахамапитин се усмихна на Марс Клермон над малката маса.
— Лорд Марс. Много ми е приятно да ви видя отново. Радвам се, че успяхме да уредим тази среща толкова бързо.
— Лорд Грени, тъй като ме отвлякохте, за да бъда доведен тук, едва ли можех да откажа срещата.
Двамата седяха в стая без прозорци, която приличаше на товарен контейнер — и това вероятно означаваше, че е именно преоборудван товарен контейнер. Марс почака десетина минути, след като двамата негодници го оставиха тук, преди да се появи Грени.
— Не ми допада думата „отвличане” — сподели Грени.
— При цялото ми уважение към вас, лорд Грени, в момента никак не ме засяга какво ви допада.
— Имате причини да сте недоволен — призна Грени, облегна се на стола и погледна преценяващо Марс. — Носят се слухове, че възнамерявате да напуснете Край.
— Дори да е така, не виждам защо това трябва да бъде и ваш проблем.
— Е, помислете. Води се война, а херцогът забеляза, че неколцина от местните благородници… или техните деца, пълнолетни или не, изведнъж се опитват да си осигурят превоз, за да заминат оттук.
— Да, случва се по време на война.
— Вярно е, може да се очаква — съгласи се Грени. — Херцогът обаче не смята това за проява на доверие към качествата му на водач и приканва тези хора да останат.
— Лорд Грени, не ми се вярва, че ме отвлякохте, за да ме осведомите за позицията на херцога.
— Не, това би било прекалено сложен начин да научите мнението му. Прав сте. Поканих ви тук по съвсем различна причина. Спомняте си как онзи ден помолих вашия баща да подпомогне херцога със средства, принадлежащи на имперската хазна.