— Спомням си и че неговият отговор гласеше „може би”.
— Но аз го тълкувам като „отказвам учтиво”. Искам да сме наясно — ако отговорът му наистина е такъв, според мен е напълно основателен и по морални, и по юридически съображения. Изборът му е правилен.
— Ще му предам вашите думи.
— Не се съмнявам, но това ще се случи малко по-късно. Има обаче проблем с отговора на вашия баща, колкото и да заслужава възхищение от морална и правна гледна точка — херцогът наистина се нуждае от тези пари, и то веднага, защото наистина има нужда от онези оръжия. Дори отговорът да е „може би”, не можем да се задоволим с него, защото нямаме време. Щом убеждението не помага, може би ще помогне принудата.
— Значи съм отвлечен за откуп.
— Да. И ви поднасям извиненията си за това. Вашият баща не се оказа податлив на други… облаги, които аз или херцогът сме готови да му предложим. Явно е равнодушен към пари или власт, или други материални стимули. Нито е патриот на Край, нито е предан на херцога. Но няма съмнение, че обича и вас, и вашата сестра. Затова само трябваше да изберем кого от вас двамата да отвлечем. Обмислихме и варианта с вашата сестра…
Марс прихна и Грени се опита да покаже с изражението си, че разбира причината.
— … но преценихме, че бихме се натъкнали на затруднения при залавянето й.
— Искате да кажете, че тя би изкормила бандитите, които изпратите да я хванат, а после би подгонила и вас, след като изтръгне името ви от тях.
— Тъкмо това имах предвид. Вие бяхте по-лесната плячка и го казвам без неуважение към вас.
Марс кимна. Вярно си беше. Той беше учен, а Врена — войник, поне преди да оглави полицията в провинцията Клермон. Затова беше много по-вероятно да го сварят неподготвен и не особено вероятно да счупи нечий врат.
— Има още една разлика. Вие възнамерявахте да напуснете планетата, а тя — не.
— И какво значение има?
— Досега не се е случвало да пътувате. Дори не сте отивали в имперската станция по времето, когато сестра ви служеше в имперската гвардия. Решението ви да заминете сега е любопитно.
— Сам споменахте войната.
— Да, но не ми се вярва тя да е причината. Ако заминавахте заради войната, нямаше да сте само вие. Сестра ви и баща ви също биха заминали или поне биха се опитали да го направят. — Грени бръкна в джоба си, извади криптиран инфоносител и го сложи на масата. — Ако се съди по това, няма да вземете семейните пари със себе си.
Марс погледна инфоносителя. Отнеха му го при отвличането заедно с другите лични вещи, които бяха в джобовете, а не във вече изгубената раница. Грени го побутна към него.
— Вземете си го.
Марс пъхна инфоносителя в джоб и попита:
— Празен ли е?
— Не ми трябват вашата музика и снимки, опасявам се и че херцогът иска от вашето семейство много повече от тези сто хиляди марки. Вие бездруго няма да отидете никъде, докато вашият баща не ни помогне. Според мен той иска да заминете веднага, затова и ние ще получим от него каквото искаме.
— А ако не го получите?
— Няма да заминете. С това ще започнем.
— „С това ще започнем” ли?
— Херцогът иска непременно да получи тези пари.
— Толкова, че е готов да ме убие ли?
— Не би се наложило да ви убие лично. Но щом подхванахме тази тема, стотици и дори хиляди хора умират всеки ден заради тъпото въстание. Ако заложим един живот — вашия в този случай, за да спасим хиляди други, рискът не си ли струва?
— Просто си търсите оправдание за отвличането ми.
Грени пак сви рамене.
— Поне херцогът навярно би прибягнал до този довод, за да успокои съвестта си. И едва ли ще се безпокои дали доводът е убедителен. Той има различни достойнства, но не може да се твърди, че е виден мислител.
— Нищо няма да постигнете.
— Ще видим. На война се прибягва до какви ли не методи, особено ако в резултат херцогът си получи оръжията и смаже въстанието. А сега, лорд Марс, ще научите колко ви цени вашият баща. Ако не лично вас, поне причината, поради която ви отпраща от планетата. Не искате ли да споделите с мен тази причина?
— Не мисля, че ви интересува.
— Може би го казвате искрено, но нямате представа колко много неща ме интересуват.
— Вече научих за силния ви интерес към отвличанията, затова не бих се изненадал от нищо, което правите.
— Пак сте прав. И съм готов да ви изслушам, ако пожелаете да ми кажете истинската причина за заминаването ви.
Марс мълчеше и го гледаше втренчено.
— Както желаете — каза Грени след минута. — Ако баща ви не побърза с решението си, ще се наложи да ви изтезаваме малко, за да го мотивираме. С видеозапис и каквото още е необходимо. И докато се занимаваме с това, може да ви задам отново същия въпрос.