— Къде са останалите? — попита той, след като се огледа.
— За кого говориш?
— Сама ли дойде да ме отървеш?
— Не ми стигна времето да превърна издирването ти в цяла спасителна операция.
Врена също се огледа и подкара колата.
— Ами ако бях ранен? Ами ако не можех да вървя? Ако тези тук не бяха само двама?
— Щях да измисля нещо.
— Имам забележки към спасяването си.
— Щом не си доволен, мога да те върна в контейнера.
Марс се изкиска и стисна по-силно плюшеното прасенце.
— Не ми обръщай внимание. Просто леко се побърквам след отвличането.
Врена потупа ръката му.
— Знам. Побърквай се още малко, докато ти мине. Не съм против.
След две-три минути сравнително сдържано побъркване Марс погледна Джиджи.
— Донесла си ми прасето.
— Така е. Надявах се да те разсее от излишни мисли, докато те измъквам.
— Свърши работа, но се питам как е попаднало в твоите ръце.
— Дадоха ми го. Заедно с останалите неща в раницата, която си носил при отвличането.
— Добре де, но кой ти даде всичко това?
— Хората, които са те наблюдавали.
— Някой ме е наблюдавал?
— Да.
— Кой?
8
Разговорът с Грени Нахамапитин, след като Марс Клермон му се изплъзна, беше един от най-приятните в живота на Кива.
— Марс Клермон го няма — заяви Грени.
— Кой? — отвърна тя.
— Не се бъзикай с мен, Кива. Искам да знам къде е той.
— Не мога да ти кажа къде е, защото не е моя работа да знам. Доколкото разбирам, моята работа беше да ти съобщя, ако пожелае да пътува с моя кораб. Той го направи и аз ти съобщих. Ти уж щеше да чакаш, докато опита да се качи на кораба, и да го спипаш чак тогава, ако не ме подвежда паметта. Решил си да не чакаш. Явно издънката си е твоя.
— Хората, които пазеха Клермон, са били нападнати от жена.
— Но не от мен.
— Била е Врена Клермон.
— Да не говориш за сестрата, която години наред е била обучавана на държавни разноски да убива, а после е станала полицай? И аз бих предположила, че е тя.
— Искам да знам как е научила, че сме хванали нейния брат.
— Попитай нея.
— Кива…
— Не съм й казала аз, ако това намекваш. Защо би ми хрумнало? Щях да взема от тебе три милиона марки за залавянето му.
— Някой от твоя екипаж им е казал.
— Нека ти предложа друга теория — когато си се опитал да изнудиш граф Клермон пред неговите пълнолетни деца и не си получил тутакси каквото си искал, може пък да са се досетили, че мръсник като тебе ще стигне до насилствени методи като отвличането, затова са се подготвили, особено онази от тях, която е шибана професионалистка в насилието и в момента е проклето ченге, Грени!
Той мълча няколко секунди, после каза:
— Бих искал да знам как си научила това.
— От шибания Марс Клермон, разбира се. Разказал на моя главен ковчежник, докато си плащал за пътуването, след това главният ковчежник ми преразказа историята, защото е длъжен да споделя с мен всичко, което засяга печалбите от пътуванията ни. Нима си толкова самонадеян задник, та дори не си очаквал децата на граф Клермон да се разприказват? Ако на планетата нямаше шибана война и ако законите тук не бяха на практика отменени, докато херцогът се мята като риба на сухо още някой и друг ден, ти вече щеше да се свираш в килията по обвинение в изнудване, защото херцогът щеше да стовари цялата вина върху тебе. Мамка му, Грени. Опитал си се да изнудваш високопоставен имперски чиновник пред шибано ченге! Трябва да си изумително тъп, за да си позволиш такова изпълнение.
Този път Кива броеше весело секундите, преди Грени да каже нещо. Стигна до „шест”.
— Марс или Врена Клермон свързаха ли се с тебе?
Кива прихна.
— Как, да ти го начукам, ти хрумна, че ще ми се обадят? Нямат си вземане-даване с мен. Съмнявам се, че дори имат представа коя съм. Ако се свържат с някого, ще е с моя главен ковчежник. И преди да попиташ — не са го търсили след твоята тъпотия. Ако искаш да чуеш моето мнение, ще потърсят друг кораб, който ще отлети от Край.
— И кои кораби отлитат горе-долу по същото време като вашия?
— Грени, приличам ли ти на шибана диспечерка? Нито знам, нито ми пука.
— Бих искал да отложите отпътуването си.
— И защо да го правя? Дори да исках, а не е така, нашият док в имперската станция ще бъде зает в определения ден от следващия кораб. Няма къде да останем.
— Нищо не пречи на кораба ви да изчака другаде в системата на Край.