— Е, да, но той ме докопа, направи ме заложник и имаше намерение да ме изтезава, може би и да ме убие.
Кива вдигна рамене.
— Ние уведомихме сестра ти незабавно, след като те сграбчиха, защото мои хора те държаха под око. Обяснихме й всичко необходимо, за да те намери и да те прибере. По дяволите, дори й дадохме твоята раница с очарователното плюшено прасенце, за да е сигурна, че не се опитваме да я прекараме.
— Но аз можех да пострадам. Дори да умра.
— Не беше заплашен от това и не се случи.
— Но…
Кива вдигна ръка.
— Може ли да приключа този спор, като кажа, че хич не ми дреме дали се сърдиш? Ако беше пострадал или те бяха убили, щях да кажа, че съжалявам. Но ти си жив и здрав, затова преглътни го и стига толкова. Ето как аз си представях положението — Грени толкова искаше да те докопа, че ми даде шибани три милиона марки за това. Значи щеше да си опита късмета рано или късно, дори без да научи нищо от мен. Затова реших да измъкна парите от него. Тогава още бяхме на червено в тази обиколка, но вече не сме. А ние се постарахме да дадем на сестра ти необходимите сведения, за да ти отърве задника. Майната ти, стига си мрънкал.
— Аз… аз буквално не знам какво да кажа — призна си Марс.
— Кажи „благодаря” — подсети го Кива и забеляза, че Врена пак се подхилва.
— Не ми се вярва да го направя — сопна се Марс.
— Ами добре. Но хайде стига сме предъвквали тази история, да се заемем с работата, става ли?
Марс млъкна до своята засмяна сестра, а Кива си отбеляза мислено, че и двамата са привлекателни — Марс леко го избиваше на зубрач, но сигурно беше мил и грижовен, а нещо в изражението на Врена подсказваше, че има шанс петдесет на петдесет леглото да се нацепи на трески до края на чукането. Колкото и да не й се искаше, адски неискреното предложение за среща от Грени само й напомни, че мина седмица от последния опит за оргазъм с онзи помощник-ковчежник, а оттогава все беше или твърде заета, или прекалено вбесена дори да се поотпусне сама.
А липсата на шибане си беше абсолютно шибана трагедия, без това изобщо да звучи като шега, и Кива трябваше някак да се погрижи за себе си. Чудеше се нехайно дали някой от близнаците Клермон би й помогнал да се поразтуши. Марс — едва ли, поне засега, още се цупеше, че тя охотно е позволила да го спипат срещу три милиона марки, и имаше защо да е сърдит, честно казано. Но Врена… Кива съжали, че времето, неотложната работа и обстоятелствата просто зачеркваха това хрумване.
— Лейди Кива? — сепна я Врена.
— Извинете, улисах се в мисли за секс.
Врена се засмя, но поде сериозно:
— Още не сме измислили как да вмъкнем Марс в твоя кораб. Грени Нахамапитин ще държи докрай хората си в имперската станция с надеждата да го хванат.
— Грени наблюдава парадния вход — заяви Кива. — Не дебне на служебния.
— Какво означава това? — попита Марс.
Кива го погледна.
— Означава, че ще влезеш в „Да, сър” не като Марс Клермон, а като члена на екипажа Кристиан Янсен.
— И как ще го направя?
— Предполагам, че когато си плащал пътуването, Гажон Магнут се е опитал да ти пробута фалшиви документи.
— Опита се. Нямах нужда от тях.
— Е, сега вече имаш. По-точно, те бяха подготвени за теб.
— И не се съмнявам, че ще поискаш да ги платя.
— Ще платиш по нормалната тарифа, не нелепо раздутите цени, които натрапваме на всички останали.
— Не е достатъчно да има документи за пътуване — възрази Врена. — Биометричните данни на всички хора от екипажите са регистрирани. Не че се съмнявам в тебе, но щом Нахамапитин е готов да плати три милиона марки, за да хване Марс, ще проверява и служебния вход, така да се каже. Значи ще си осигури достъп и до базата с биометрични данни в имперската станция.
— Май си представяш, че ние за пръв път вкарваме някого нелегално като член на екипажа — подхвърли Кива и пак погледна Марс. — Обръсни си главата, ще получиш дермална перука с изкуствено отгледана коса. Както и брада. Ако някой откъсне косъм от главата ти, ще има съвпадение на ДНК с данните на Кристиан, не с твоите. Ще имаш контактни лещи с фалшиви шарки на ириса и структура на ретината, ще имаш и дермален калъф на палеца с правилния отпечатък и подходяща ДНК. Ще ти сложим и подплънки в обувките. Няма да приличаш на себе си. Всичко ще бъде наред, ако не ти вземат кръвна проба.
— А ако го направят? — попита той.
— Ами тогава ще си прецакан, но никой не прави такива неща.
— И никой няма да забележи, че си измислила нов човек от нищото? — усъмни се Врена.
— „Кристиан” и преди е работил при нас. Пазим си една-две такива самоличности за всяка система, в която имаме бизнес. Същото правят и останалите Домове.