Выбрать главу

— Защо? — учуди се Марс.

— Защото се случва някой тузар да се оплеска и трябва да офейка набързо, преди някой като нея — Кива посочи Врена — да го догони и да го прати в тъмницата. Нищо чудно Грени скоро да използва същия номер, както се е разпасал.

— Значи ще бъда „Кристиан” през целия полет.

— Да, това ще бъде името ти. Щом влезем в Потока, ще махнеш фалшивите добавки от себе си. Ще сменим данните в системата с твоите. И още нещо — ще бъдеш истински член на екипажа до края на полета.

— Защо се налага да прави това? — попита Врена.

— Защото „Кристиан” заема място в списъка на екипажа. И трябва да върши работа. Такава е сделката.

— Сигурно няма да ми плащате — предположи Марс.

— Напротив, ще получаваш заплата. Стандартна надница. Не че има къде да си харчиш парите, нали ще летим право към Средоточие.

— А ще ми върнете ли парите, които платих за превоза?

— Стига глупости.

Марс се подсмихна.

— Защо да не си опитам късмета?

— Впрочем ще ти взема пари и за новата самоличност. Цената е нормална. Но няма да е евтино.

— А как ще се измъкнем сега оттук? — попита Врена. — Знаеш, че Нахамапитин ще се погрижи негови хора да наблюдават и тази сграда, ако вече не го е направил.

— И двамата няма да излизате засега. — Кива посочи Марс. — Той остава тук, ще изпратим хора, които да се заемат с него. После може да излезе в ролята на Кристиан. — Обърна се към Врена. — Ти трябва да почакаш, докато потеглим. Съжалявам.

Врена сви рамене.

— Не е най-лошото място, където съм се свирала по неволя.

Кива кимна и стана.

— Връщам се на кораба. — Взря се във Врена. — Повече няма да се видим и според мен това си е направо трагедия. — Врена се усмихна, Кива впи поглед в Марс. — С тебе ще се видим на кораба, но няма да сме първи дружки, ясно ти е. Радвам се, че се запознахме, добре дошъл в „Да, сър” и ти благодаря, че ми даде шанс да прецакам Грени Нахамапитин още веднъж, преди да се отърва от шибаняка завинаги.

Марс кимна ухилен и Кива излезе от заседателната зала. Местните й подчинени вече знаеха какво да правят за близнаците Клермон и бяха предупредени, че ако ги издадат на когото и да било, Домът Лагос ще съсипва усърдно живота на всички в семействата им поне шест поколения. Това й даваше достатъчна увереност, че никой няма да се разприказва.

Кива влезе в бронираната наземна кола, за да я откарат до космодрума по обиколни маршрути извън кварталите, където още стреляха или съсипията беше голяма. Улисваше се в мисли за две неща.

Първото беше гражданската война на Край, която хем вземаше, хем даваше — набута го на Дома Лагос с хаверите и монопола над цитрусовите плодове, но подгони мнозина богаташи към кораба й и накрая в тази обиколка пак излезе на печалба. А когато към печалбата се добавеха лицензионните такси и другите приходи, които накрая щяха да си върнат на планетата, Домът Лагос щеше да бъде в много изгодна позиция спрямо другите Домове, за да налага влиянието си още по-успешно. Кива проведе същинска спасителна операция и можеше да се възползва от това у дома.

А второто… Тя позволи на близнаците Клермон да чуят разговора й с Грени Нахамапитин, но за разлика от нея те нямаха важните сведения, с които Кива се сдоби чрез услугите на частни детективи, изкопчили направо кожодерски суми от Магнут.

Херцогът на Край не бе заповядвал на Грени Нахамапитин да поиска имперски пари от граф Клермон. И изобщо не би му хрумнало да възложи на Грени отвличане на едно от децата на графа, за да го държи като заложник. И двете начинания си бяха идеи на самия Грени.

„С какво си се захванал, шибаняко? — питаше се Кива, докато нейната кола доближаваше тромаво космодрума. — Какво си намислил? И като ще си задавам такива въпроси, какви са плановете на другите в твоето шибано семейство?”

9

— Ваше величество, събраните от криминалистите данни на местопрестъплението са противоречиви — докладва началникът на имперската служба за сигурност сър Хайбърт Лимбар. Той беше убеден, че скоро ще остане без работа. — Някои очевидци твърдят, че са видели нещо да излита от тълпата пред катедралата и да се удря в балкона, но нямаме запис, който да потвърждава това недвусмислено. Дори ако нещо е било изстреляно отдолу, балконът е конструиран така, че да издържи на всичко по-слабо от пряк артилерийски обстрел. Стигнахме до извода, че каквото и да се е взривило там, е било поставено по-рано. Но не знаем дали е така. Нуждаем се от още малко време, за да проверим всичко.