— Колко трябваше да продължи празнуването?
— Пет дни, Ваше величество — отговори Гел Дън.
— Значи ще има петдневен траур — реши Кардения. — От момента на коронясването. Погрижете се на жертвите да бъдат отдадени почести. — Обърна се към Корбин. — Тази вечер ще проведете възпоменателна служба за тях в катедралата. — Корбин кимна. — След края на траура ще направим изявление за всички в системата и цялата Взаимозависимост.
— В парламента не биха искали да чакат толкова, за да се заемат с проблема — напомни Корбин.
— Не сме казвали, че по време на траура трябва да спрат разследванията и останалата работа.
— Разбрах, Ваше величество.
— През това време ще се въздържаме от публични прояви. — Кардения кимна към Дън. — Гел ще поддържа връзка с вас през следващите няколко дни. — Пак погледна Корбин. — Надяваме се, че изпълнителният комитет не възразява да се занимава с административните въпроси още малко.
— Разбира се.
— Ще ви изпращам доклади за всички нови разкрития и ще бъда на разположение, ако имате въпроси към мен — увери Лимбар.
— Благодарим ви.
Кардения стана. Всички се изправиха, защото знаеха, че ги отпраща. Само Дън остана на стола си — той пък знаеше, че трябва да остане.
— Ваше величество, няколко думи насаме, ако разрешите — помоли Амит Нахамапитин, докато другите излизаха.
— Слушам ви, лорд Нахамапитин.
Кардения нито седна, нито му посочи стол, надяваше се той да схване намека, че думите наистина трябва да бъдат само няколко.
Амит явно я разбра, очите му се извиха за миг към Дън — дори нямаше да говорят насаме. Пристъпи към Кардения, спря на почтително разстояние и подхвана приглушено:
— Исках да ви поднеса лично съболезнованията си за вашата тежка загуба. Знам, че бяхте близки с Нафа Долг. Загубата на близък винаги е непоносима, същото преживя и моята сестра със смъртта на вашия брат.
„О, това е страхотно” — каза си Кардения. Дори в опита си да покаже съчувствие Амит Нахамапитин не можа да не й напомни, че според неговото семейство още имат уговорка за брак. Огледа го — мижаво лице над мижаво тяло, зад които според мълвата се криеше мижав ум, стремящ се преди всичко към мижави удоволствия. Говореше се, че сестрата и по-младият брат са интелектуалната сила на Дома Нахамапитин.
Този пред нея просто беше невзрачен. Появата му на тази среща очевидно трябваше да настрои Кардения добре към него чрез подхвърлените сведения и миговете на човещина след това. Кукичка, която очакваха тя да захапе.
Представи си какво би означавало да е омъжена за този тъпчо и да има деца от него, и едва потисна неучтивата тръпка на отвращение.
— Благодарим ви, лорд Нахамапитин, и сме ви признателни за съпричастието.
Дори ако Амит проумя защо Кардения продължаваше да му говори като емперо, това не го възпря.
— Надявам се, че когато моментът е по-подходящ, бихме могли да се срещнем отново в по-ведра и дружеска обстановка.
— Можем да се надяваме — отвърна Кардения.
„По-ведра обстановка ще е онази, в която си на поне трийсет метра от мен.”
Амит обаче не четеше мисли и предпочете да тълкува уклончивите й думи благоприятно — тъкмо както тя искаше, колкото и да мразеше принудата на обстоятелствата. Той се усмихна, поклони се и излезе. Кардения изчака да се махне от стаята и чак тогава позволи на раменете си да се превият.
— Добре ли сте, Ваше величество? — попита Дън.
— Не. Приятелката ми загина, а този плужек пак напира да си уреди брака с мен… — Тя млъкна стресната и се извъртя към Дън. — Моля те да ме извиниш, Тел. Не биваше да говоря така. Аз… свикнах Нафа да е до мен. И да не си подбирам думите, когато няма други наоколо.
Старият секретар се усмихна на своята емперо.
— Ваше Величество, почти четиресет години служих вярно на вашия баща и знаех кога да си мълча. Такава ми е работата. Не се заблуждавам, че бих могъл да заема мястото на вашата приятелка. Но ви уверявам, че можете да говорите пред мен каквото искате. Сега съм предан на вас.
— Дори не ме познаваш.
— Най-почтително си позволявам да не се съглася. Познавам ви от години. Първо чрез вашия баща и неговата особена, но нежна привързаност към вас. А през последната година общувахме достатъчно често, за да ви опозная. И това ми стига, за да знам, че заслужавате моята преданост.
Очите й овлажняха изведнъж.
— Е, поне ти го казваш. И това не е малко.
— Какво мога да направя за вас в момента?