— Можеш ли да ми върнеш Нафа?
— Не, Ваше величество.
Кардения посочи вратата през рамо.
— Можеш ли да кажеш на плужека да се разкара?
— Ако такова е желанието ви, Ваше величество.
— Но не би го препоръчал.
— Ваше величество, не мисля, че е уместно да предлагам съветите си на емперо.
— Тъкмо сега се нуждая от съвет. И няма друг, когото да помоля за съвет.
— Вместо да ви предлагам съвет, позволете да ви кажа какво мислеше вашият баща за семейство Нахамапитин, за да ви помогна да стигнете сама до решение. Убеден съм, че той не би възразил да споделя това с вас сега.
— Моля те, кажи ми.
— Според него човек би могъл да се възхищава на тяхната амбициозност. Но не ги смяташе за кой знае колко мъдри хора. Той беше уверен, че ако им се даде пълна свобода, накрая би се наложило като емперо „да стигне до голяма съсипия, за да ги постави на място”, както той се изрази. Затова ги манипулираше така, че сами да предложат брака на Надаш Нахамапитин с вашия брат. Той се придържаше към мнението, че двамата бяха равностойни в амбициите си, а и така семейство Нахамапитин биха имали причина да не се държат прекалено глупаво. Подчертавам, че това беше неговото мнение, не моето.
— Значи според тебе моят баща би искал аз да се омъжа за Амит Нахамапитин. За да ги сдържам.
Дън изглеждаше леко притеснен.
— Какво има? — попита Кардения.
— Това няма да ви хареса…
— Нищо, кажи.
— Вашият баща разчиташе да има полза от брака на вашия брат и Надаш, защото двамата биха се съчетали добре. Но според него вие и Амит няма да се съчетаете добре. Смяташе вас за пасивна, а него — за лишен от ум. Такъв брак би оставил Надаш, която е силната личност сред младото поколение на семейство Нахамапитин, с неудовлетворени амбиции. И това би означавало сериозни проблеми за вас. И за империята.
— Може би е предпочитал да се оженя за Надаш?
— О, не. Тя просто би ви смазала. Ъъ… според вашия баща — добави Дън припряно.
— Както се оказва, не представлявам нищо особено според моя баща.
— Напротив, Ваше величество, той ви ценеше. Само съжаляваше, че вашият брат не стана емперо.
— Е, Тел, аз също съжалявам. Но брат ми го няма. Това е положението.
— Да, Ваше величество. Какви са желанията на емперо?
— Кога е погребението на Нафа?
— След два дена.
— Ще присъствам. — Изражението на Дън пак стана напрегнато. — Сега пък какво?
— Получих писмо от представител на семейство Долг. Доставиха го преди малко и исках да го обсъдя с вас. В писмото се изтъква, че присъствието ви на погребението ще смути всички заради извънредните мерки за сигурност, които вече са наложителни. Освен това родителите на Нафа са републиканци, такива ще бъдат и мнозина от присъстващите и вашата поява там може да провокира някои от техните приятели за необмислени думи или постъпки.
— Не искат да има безредици заради мен.
— Опасявам се, че е точно така.
— Тогава искам да говоря с нейните родители.
— Писмото съдържа и предложение да отложите този разговор. Доколкото разбрах, родителите са казали, че не ви обвиняват. Но да им се напомня отново, че тяхната дъщеря е мъртва, защото работеше за вас, ще бъде… мъчително.
Дишането на Кардения стана тежко и тя поседя безмълвно.
— Съжалявам, Ваше величество — каза Дън след малко.
Кардения махна с ръка.
— Поне искам те да не плащат нищо.
— За родителите й ли говорите? — попита Дън и тя кимна. — Имате предвид разноските по погребението?
— Имам предвид каквото и да е, когато и да е. Дъщеря им е мъртва. Тя беше моя приятелка. Ако не мога да направя нищо друго в момента, поне това ми е по силите. Нали?
— Вие сте емперо. И можете да направите това.
— Значи ще се погрижиш. Моля те.
— Да, Ваше величество. Има ли друго?
Кардения поклати глава. Дън се поклони, взе си принадлежностите и понечи да излезе.
— Къде ще бъдеш, ако си ми нужен? — попита Кардения.
Дън се обърна с усмивка.
— Винаги съм наблизо, Ваше величество. Достатъчно е да ме повикате.
— Благодаря ти, Гел.
— Ваше величество.
Секретарят излезе. Кардения почака той да се отдалечи от вратата, преди да си поплаче дълго, може би за седми или осми път след смъртта на Нафа.
После си спомни последния път, когато видя Нафа, спомни си и думите й. Не наяве, а в съня.
Озърна се към вратата на Стаята на спомените и поседя умислена две-три минути. Накрая се надигна и отиде там.
Джии се появи още с влизането й.
— Здравейте, емперо Грейланд II. Как сте?