„А, не, оставаш си лицемер” — заинати се мозъкът. Но вече влизаха от товарната зона в тунела към сборния пункт и совалката.
Последна проверка на документите, сканиране на палеца, совалката се отдели от имперската станция и пое към „Да, сър”. Тук също нямаше илюминатори, прекалено опасни бяха в космическия вакуум, но този път Марс намери в таблета си връзка с камера. И пред него се открои „Да, сър” — дълга тръба с два въртящи се пръстена, неугледно, но странно красиво творение. Неговият дом през следващите девет месеца.
— Ама че шибана дупка — каза съседът му в совалката, щом погледна екрана на неговия таблет.
— Според мен е красиво — възрази Марс.
— Хубавичко е само отдалече. Но мои приятели вече са летели с кораби на Лагос. Винаги има проблеми. Големи скръндзи са тия от Дома Лагос. Изстискват всичко от корабите, докато малко остане да се разпаднат, и се заемат с ремонта чак когато другият вариант е да се пръснат на парчета. Плашат ме тия хора.
— Но и ти си тук, ей сега ще се качиш на кораб на Лагос.
— Щях да се включа в екипажа на „Разкажи ми още нещо”, ама го конфискуваха. Шашми на капитана, позволила на пирати да приберат стоката, така чух. Прехвърлих се на тоя кораб в последния момент. Струваше си усилията. На Край ще настане същински ад.
— Заради въстаниците.
Мъжът кимна.
— И заради другото — струите на Потока.
— Какво?!
Марс остави таблета и впи поглед в съседа си.
— Чух от мой приятел в екипажа на „Разкажи ми”, който ме уреждаше да летя с тях, че изпаднали от проклетата струя на Потока на половината път насам и на косъм се вмъкнали обратно, преди да закъсат завинаги насред космоса. Той пък има приятел, който разправя, че това не бил първият случай. Навсякъде проклетите струи на Потока стават ненадеждни. Само въпрос на време е купчината говна да ни се стовари на главите. И хич не ми се ще да остана на Край, когато се случи. Аз съм от Кеалакекуа. Прибирам се у дома.
— За пръв път чувам за подобно нещо — подхвърли Марс.
— Значи не си летял от няколко години. Който е бил в екипаж, чувал е слуховете.
— Само слухове.
— То се знае, че са само слухове, но какво друго очакваш, по дяволите? — сприхаво отвърна мъжът. — Понякога минават пет години, докато някоя новина стигне от единия край на космоса до другия, пък и доста се променя. Затова не слушаш самите истории, търсиш какво се повтаря в тях. А засега се повтарят приказките за шибана смахната гадост в Потока.
— Значи и гилдиите трябва да са научили.
Погледът на мъжа обяви красноречиво Марс за идиот.
— Не искат да знаят. Кораб влиза в Потока и не излиза, а те казват — о, докопали са ги пирати, преди да успеят да съобщят. Или е имало някакъв проблем с оформянето на мехура в Потока и те просто са изчезнали. Винаги си намират обяснение, за да не признаят, че проблемът е в самия Поток. Не искат да повярват. А ако те не вярват, кой да каже на Взаимозависимостта? Ти ли? Или аз? Все едно шибаняците ще ни чуят.
— Може и да чуят.
— Ами ти опитай и после ми кажи дали си успял. А аз се връщам вкъщи. Имам деца. Искам да ги видя отново.
Раздрусаха се. Совалката кацна в товарния шлюз на „Да, сър”.
— Не се ли тревожиш, че нещо може да сполети и този кораб в полета от Край? — попита Марс, докато чакаха шлюзът пак да се напълни с въздух.
— Струва ми се, че този кораб не е застрашен. Но не исках да протакам повече.
— Защо?
— Моят приятел от „Разкажи ми” чул, че и тази струя откъм Край ставала халтава.
— Как по-точно?
— Че откъде да знам аз? Слухове, мой човек. Не прилагат научни обяснения към тях. Но моят приятел е наплашен. Дори се чудеше дали да не офейка от кораба, за да отлети с нас. Но всички от екипажа на „Разкажи ми” са задържани на планетата, за да дават показания пред властите, а той не знаеше откъде да си набави свестни фалшиви документи. Трудно е да излъжеш биометричните скенери.
— И аз така съм чувал.
Мъжът кимна.
— Човекът закъса там долу. Страх го е, че ще остане завинаги на планетата.
— Има и по-лоши места от Край — напомни Марс.
— Живот под небето? — изсумтя мъжът. — Това не е за хора. Аз си предпочитам добре направените станции.
— И на Земята са живели на открито.
— Напуснали сме я, нали?
Люкът на совалката се отвори и новите членове на екипажа започнаха да се изнизват навън.