— Разстоянието е твърде голямо, за да сканираме какво имат, но ако сме анализирали правилно характеристиките на двигателя, това е товарен кораб от клас „Уинстън”. Вероятно е адски модифициран, но си остава малък, което ограничава възможностите им за атака. Може би ще се справим. Ако тяхното намерение е да ограбят нашия кораб.
— Какви други намерения могат да имат? Да ни поканят на чай ли?
— Не знаем. В момента най-разумно е да наблюдаваме и да дебнем.
— Можеш да стигнеш преди тях до плитчината. Включи двигателите.
Блиника завъртя глава.
— Щом ускорим малко повече, ще се издадем, че се досещаме какво правят. И те ще ускорят кораба, вероятно дори за да ни прехванат по-рано. Ако планът ни е да им се изплъзнем, ще го направим колкото е възможно по-късно, пък и когато са достатъчно близо, за да насочим към тях онези ракети, които не би трябвало да имаме. Но ще подчертая отново — ако опитват типично пиратско нападение.
Кива се усети, че раздразнението й напира.
— Какво нетипично, да им го начукам, може да опитват?
— Не знаем и тъкмо в това е затруднението. Насочват се към нас по неподходящ вектор и не би им стигнало времето да вземат нещо от кораба, дори да не загубят още време в схватка с нас. Отгоре на това би трябвало да знаят, че точно сега не носим нищо, което си струва да откраднат. Пиратите си имат шпиони в станциите, от които получават сведения за корабите и товарите им. Така си набелязват жертвите. Но дори да не са толкова хитри, пак са научили, че този път превозваме само хора от Край, защото ние изобщо не се прикривахме. Нямаме нищо ценно за тях, освен ако не са големи любители на концентрат от хавери.
— Знаят, че нямаме нищо, което биха искали или могат да използват, но напират към нас?
— Да. Това ме безпокои най-много.
— Ясно — каза Кива. — Какъв е вторият проблем?
— Един от пътниците се държи странно — отговори Нубт Пинтън.
— Качихме на кораба само богати задници — напомни тя. — Да се държат странно е част от техния така наречен чар.
Пинтън си позволи усмивчица при тези думи.
— Вие сте по-компетентна от мен по въпроса — подхвърли той. — Този път обаче проблемът не е в чудати постъпки на пътника, а в неговото старателно проучване на кораба.
Той прехвърли видеозапис от своя таблет на този, който тя държеше. Виждаше се мъж, който вървеше по коридори в кораба и се оглеждаше.
— Олеле, този се шматка насам-натам, хайде да го убием — промърмори Кива.
— Не е важно, че обикаля. Важно е къде обикаля. Не се размотава наслуки. Отива в сектори, свързани с инженерното обслужване, двигателите и поддържането на жизнената среда.
— Само на такива места ли?
— Не, отива и другаде — призна Пинтън. — Но на посочените от мен се връща. Не навлиза прекалено и никога не се застоява излишно. Само че се връща.
— Ама защо не държиш шибаните пътници под ключ? — сопна се Кива и остави таблета. — Бездруго не искаме тези скапаняци да се шляят из кораба.
— Така го бяхме намислили и всъщност нашите пътници бяха запознати предварително със списък на местата, където им е абсолютно забранено да отиват.
— А този тип нарушава забраната.
— Не, но всеки път малко остава да го направи. Ала той не насочва вниманието си, да речем, пряко към инженерните системи. Броди из места, където е лесно да наруши работата им.
— Пинтън, това ме връща към първия шибан въпрос, който ти зададох.
Шефът на охраната разклати леко таблета си.
— Не ги затворихме в каютите им, защото човек от екипажа разпозна този тип и искахме да научим какво може да си е наумил.
— И кой от богатите задници е той?
— Лошото е, че според нашия човек не е от богатите задници, а работи за богат задник.
— Кой от екипажа твърди това?
— Новият ковчежник, името му е Кристиан Янсен. Доколкото разбрах, вие го познавате.
— И за кого работи според него подозрителният тип?
— За Грени Нахамапитин.
— Доведи Янсен веднага! — заповяда Кива.
— Преди работех за семейството на граф Клермон… — подхвана Янсен.
— Ох, да ти го начукам — не сдържа досадата си Кива. — Лорд Марс, всички в тази стая сме наясно кой си.
— Не знаех — оправда се Марс.
— Сега знаеш, давай по същество.
Той кимна.
— Не съм срещал често лорд Грени, но го виждах понякога на дворцовите приеми на херцога и на други събития и сбирки, където се смята за подобаващо да поканиш благородници. Грени беше от онези, които пътуваха с цяла свита приятели и прислуга. — Марс посочи таблета на Пинтън. — Този беше от служителите. Бивш военен, който станал телохранител на Грени.