— Сигурен ли сте? — попита Блиника.
— Сигурен съм. Врена ми го показа веднъж. Попаднали в една част за известно време. Тя каза, че си разбирал от работата като войник, но като човек бил калтак. За малко не му отрязала тестисите, за да ги натика в устата му, защото все опитвал да й се натиска в казармата. И всеки път, когато го виждах, аз си го представях със собствените му тестиси в устата.
— Прелестна картинка — вметна Кива.
— И щом го зърнах в пръстена, където са пътниците, обадих се на охраната — кимна Марс към Пинтън.
— Правилно ли отгатвам, че гадината пътува с фалшиви документи? — попита Кива.
— Да — потвърди Пинтън. — При нас е регистриран като Тису Гоуко. Не забравяйте обаче, че ние му осигурихме тази самоличност и не можем да го обвиняваме за това. Той обаче се представи като лицензиант на Дома Сайкс, когато ни потърси. И твърдеше, че името му е Фрин Климта.
— Има ли истински Фрин Климта?
— Може би. Не проверихме. Не смятахме, че за вас е важно, госпожо, стига парите им да са истински, каквито бяха и неговите.
Кива погледна Марс.
— Какво е истинското име на мръсника?
— Името му е Чет. Фамилията… струва ми се, че е Убдал. Или Утал. Едно от двете.
— Имаш ли представа защо е тук?
— Нямам — призна Марс. — Но щом поначало ви се е представил с фалшиво име, според мен това е достатъчно, за да го подозирате.
— Кога е платил да пътува с нас? — пак се обърна Кива към Пинтън.
— Малко преди да отлетим. Един от последните желаещи. Затова Магнут качи цената за него с четвърт милион марки.
Кива посочи Марс.
— Значи е дошъл при нас, след като ти беше отвлечен.
— Да.
— Не е ли един от онези, които те отмъкнаха?
— Не. Щях да го запомня твърде добре, разбира се.
— И не знае за кого се представяш в момента.
— Може би не знае. Засега не е реагирал, когато сме се срещали.
— Но би те познал, ако си без маскировката?
— Да.
Тя се пресегна, хвана косата на Марс и дръпна, а той изохка от болка и изненада.
— Престани! Не може да се свали така. Нужно е лепилото да бъде разтворено.
Кива погледна Пинтън.
— Къде е мръсникът сега?
— В пътническия сектор на пръстена. Какво искате да правим?
— Искам да науча какъв е планът му.
— „Да, сър” е в полет — напомни Блиника. — Каквото и да предприемете, аз трябва да го одобря предварително. Не искам този боклук да повреди кораба.
— Всичко ще бъде наред — обеща Кива и изви глава към Марс. — Значи мръсникът е гвардеец.
— Да, бил е в гвардията. Сега е телохранител.
— Как мислиш, можеш ли да се справиш с него?
— Какво?! Не.
— А мръсникът знае ли това?
— Ами да.
— Чудесно.
Почакаха Чет пак да започне разходката си и поставиха двама от охраната в края на коридор, който той бе оглеждал — стояха и се стараеха да изглежда, че просто си приказват. Чет ги видя, реши да провери нещо в таблета си и се върна към началото на коридора, където завари още двама от охраната. Спря и като че обмисляше шансовете си, но тогава Марс влезе в коридора без маскировката си като Кристиан Янсен и тръгна към него.
— Здрасти, Чет…
Не успя да каже друго, защото Чет извади като с магия някакво острие и се втурна към него. След половин секунда Чет се тресеше на пода, повален от три шокови заряда.
— Напишка ли се, а? — попита Кива десет секунди по-късно, когато й казаха, че е безопасно.
Двамата с Пинтън чакаха зад ъгъла и наблюдаваха ставащото на таблет, свързан с камерата на коридора.
— Малко оставаше — призна Марс, вторачен в проснатия Чет, когото охраната вече обездвижваше старателно.
— Няма нищо срамно да пикаеш като проклет противопожарен кран, когато опитен убиец се кани да те заколи.
— Може ли да говорим за друго? — измънка Марс.
— Защо не си вземеш почивка до края на вахтата си, за да се натрепериш на койката? — предложи Кива. — Аз това щях да направя на твое място.
Марс махна с ръка към Чет.
— Какво ще правите с него?
— Ще го подтикна към словоохотливост.
— Няма да стане.
— Нищо не знаеш за методите, които предпочитам.
— Обучен е да се инати.
— Обучен е и да убива, но виж го как се оплеска.
— Искам да присъствам на разпита.
— Напротив, не искаш.
— Наистина искам.