— Лорд Марс, ще го кажа с други думи — я се шибай и ми се махни от главата.
— Той едва не ме уби. Според мен имам право да знам причината.
— Може и да я споделя с тебе по-късно. Но в този момент, ако не се разкараш на секундата, аз ще те наръгам. И никой от охраната няма да ме спре с шоков заряд, гарантирам.
Марк като че искаше да каже още нещо, но поклати глава и се отдалечи.
— Обаянието ви е възхитително — отбеляза Пинтън.
— Я се шибай и ти — сопна се Кива.
Пинтън се усмихна и посочи безпомощния Чет, когото бяха подготвили за пренасяне.
— Прав беше, да знаете. Този тук е обучен да се съпротивява и на агресивни методи на разпит.
— „Агресивни методи” ли?
— В имперските служби наричаме с този евфемизъм изтезанията.
— Ами наричайте си ги изтезания.
— Само изтъквах, че той е обучен да понася всичко, което могат да му направят хората.
— Ще се справим по-добре от хората — зарече се Кива.
— Опомня се — съобщи Пинтън след известно време.
— Включи високоговорителя — поиска Кива и шефът на охраната отвори комуникационен канал.
— Добро ти утро, скапана муцуно — каза тя на Чет.
Чет се оглеждаше.
— Къде съм?
— В служебен въздушен шлюз, носиш скафандър. Е, по-голямата част от скафандър. Може би вече си забелязал, че ти липсва шлемът.
— Забелязах.
— Добре. Чуй сега каква е сделката. Казваш ни всичко, за което те питаме, и не ни пробутваш лайняни хитрости, а аз не те изхвърлям от шлюза без шибан шлем.
Чет изглеждаше вбесен, объркан и уморен.
— Вижте какво, аз дори не знам какво ст…
Кива натисна командата „Аварийно изпразване на шлюза”. Външният люк се отвори мигновено и налягането изстреля Чет в космоса.
— Много скоро — подхвърли Пинтън.
— Казах ти, че няма да се бъзикам. — Кива натисна командата „Аварийно прибиране”. Макарата с въжето, закачено за скафандъра, се завъртя на максимални обороти и придърпа Чет към шлюза с тройно ускорение. — Както и да е. Колко дълго би могъл да оцелее човек в пълен вакуум?
— Може би минута, ако не е задържал въздух в дробовете си.
— Говореше. Нямаше кога да вдиша — прецени Кива. След по-малко от минута Чет пак беше в шлюза, в който се възстанови нормалното налягане, а въздушната смес беше допълнително обогатена с кислород. Още една минута по-късно Чет беше в съзнание, кашляше и повръщаше. Гледаше нагоре към камерата с кървясали очи. Пинтън пак включи връзката.
— Чуй сега каква е сделката — поде отново Кива. — Казваш ни всичко, за което те питаме, и не ни пробутваш лайняни хитрости, а аз не те изхвърлям от шлюза без шибан шлем. Няма да повтарям повече. Опитай да се бъзикаш с мен и ще умреш. Схвана ли?
Чет изграчи и кимна.
— Можеш ли да говориш?
Той изпъна показалец в ръкавица като знак „Дай ми малко време”.
— А сега? — попита тя след десетина секунди. Погледът на кървясалите очи сякаш казваше: „А бе, ти шибани майтапи ли си правиш с мен?”. Но той кимна.
— Ти си Чет Убдал.
Кимане.
— Качил си се в кораба с фалшива самоличност.
Кимане.
— Работиш за Грени Нахамапитин.
Кимане.
— И той те е изпратил в кораба.
Кимане.
— За да убиеш Марс Клермон.
Чет вдигна ръка и размърда длан: „Нещо такова”.
— Какво означава това?
Чет се напъна да изрече думи, отказа се, преглътна и опита отново.
— Не беше основна задача — успя да изхрипти.
— А каква беше основната задача?
— Да го хвана жив.
— Как щеше да го хванеш жив, бе? Не можеш да излезеш от шибания кораб!
Чет се озърна към люка на въздушния шлюз и пак се вторачи в камерата, все едно каза: „Стига си ме поднасяла”.
— Добре де, не можеш да излезеш жив, гнусен задник такъв.
— Пирати — изграчи Чет.
— Ама че гадост — каза Кива на Пинтън.
— Пиратите не ни гонят заради товара — заключи Пинтън. — Те трябва да го измъкнат.
— Но ние ще им се изплъзнем — натърти Кива. — Може би…
Чет врътна глава.
— Бомба.
— Бомба ли?! — сащиса се Кива. — Щеше да заложиш шибана бомба в кораба? И как взривяването на шибания кораб ще ти помогне да изпълниш задачата си?
Чет въртеше глава, напрягаше се да говори, но думите му дойдоха в повече и той се задави.
— Нека опитам аз — предложи Пинтън и се постара Чет също да го чува. — Нямаше да взривиш кораба, нали? Просто щеше да нарушиш работата на системите, колкото корабът да не влезе в Потока.
Чет кимна и посочи камерата: „Позна”.
— Затова е обикалял в онези коридори — каза Пинтън на Кива. — Търсел е подходящото място да сложи устройството.