Выбрать главу

— И си е въобразявал, че ние няма да забележим? Блиника би го изритал във вакуума на секундата.

— Първо би трябвало да се занимаваме с експлозията и повредите, после щяха да ни се изтресат пиратите и щяхме да си имаме прекалено много грижи. Подозирам, че е намислил да си тръгне с пиратския кораб и да отведе Клермон.

— А как поначало е вмъкнал бомбата в шибания кораб? Нямаме ли шибани проверки при влизането?

— Едва ли е голяма бомба — съобрази Пинтън. — Вероятно е можел да я направи тук. — Той пак се наведе. — Ако преровим личните ти вещи, ще намерим съставките на бомбата, маскирани като тоалетни принадлежности и други дреболии, нали?

Чет кимна.

— Ето го обяснението — изтъкна Пинтън.

— Ама че извратен лайнар — отбеляза Кива. — Ще ми се тутакси да го пратя във вакуума.

— Микрофонът… — напомни Пинтън.

Кива си спомни, че стои до таблета с включената връзка и Чет също е чул тези думи. Погледна разтревоженото му лице на екрана. Изви очи и пак се наведе към таблета.

— Няма да те убия, жалка отрепко. Освен ако престанеш да говориш. Или да грачиш, или каквото можеш в момента. Само продължавай. — Чет кимна и тя каза на Пинтън: — Изключи това нещо за малко.

Пинтън тупна по таблета.

— Какво има?

— Нещо не е наред.

— Нищо не е наред — натърти Пинтън. — Затънали сме до гушата в лайна, госпожо.

— Не, говоря за… — Кива посочи Чет, който чакаше вторачен в камерата. — Иска да прибере Клермон и е готов да повреди нашия кораб, за да го постигне. Грени пък е готов да плаща на шибани пирати, за да хване отново Клермон.

— Нали казахте, че лорд Грени го държал като заложник, за да присвои онези имперски пари. Може би се нуждае отчаяно от тях.

— Да, може би, но този вмирисан задник — Кива пак посочи Чет — се опита да го убие, щом разбра, че сме го сгащили и разобличили. Ако не може да го върне на планетата, трябва да го убие. Но тогава вече е шибано безполезен като заложник, нали? Що за тъпотия е това? Защо Грени се престарава толкова? Каква е причината?

— Де да знам — призна Пинтън.

— И аз. Включи връзката. Важен въпрос, Чет. Ако не ти повярвам, белите ти дробове ще излязат през носа. Разбра ли?

Чет кимна.

— Защо твоят шеф толкова се напъва да докопа Марс Клермон?

— Не знам — изграчи Чет.

— Чет, шибаните ти дробове

— Не знам — повтори той толкова напористо, че изхриптя втората дума. — Мислех, че за откуп. Не се връзва.

— Защото ти е заповядал да го убиеш, ако не можеш да му го доведеш жив.

Чет кимна.

— Е, поне шибана догадка не може ли да чуя? — настоя Кива. — Ти си пряко подчинен на Грени. Все трябва да си чул нещо. Можеш да предположиш.

Чет въртеше глава.

— Не дрънка. Ако не участвам, не чувам нищо.

— Но ти участваш.

— Знам какво. Не знам защо.

Кива пак кимна на Пинтън и той изключи връзката.

— Е?

— Мисля, че казва истината.

— Знам, че боклукът казва истината. Искам да чуя какво трябва да правим сега според тебе.

— Ами няма да го изхвърляме във вакуума — посочи той Чет. — Нали беше сговорчив.

— Да, заплахата с вакуум прави хората сговорчиви.

— Значи той вече не е проблем. Но пиратите летят към нас. И ако лорд Грени е бил готов да стигне до такива крайности, за да хване отново Клермон, няма как да не е подготвил нещо и в случай че Чет се провали.

— Тоест казваш, че пиратите или ще се върнат с Клермон в кораба, или ще се погрижат той да е мъртъв.

— Да.

— И ако ние случайно умрем заедно с него, какво да се прави…

— Да.

— Голяма гадост, а, Пинтън? — Кива се озърна към Чет. — Значи ще е най-добре да им дадем каквото искат.

12

Таблетът на Марс звънна — имаше нареждане да се яви при Нубт Пинтън, началника на охраната. За миг му хрумна да не се подчини, но скоро вървеше през кораба, който опознаваше и понасяше все по-добре. В момента ускоряваха и изкуствената гравитация се дължеше повече на тласкащите полета, а не на въртенето на пръстена. Той обаче забеляза, че полетата го дразнят по-малко, отколкото само преди два дена. Явно тялото свикваше с тях.

Нубт Пинтън го чакаше в ареста на „Да, сър” — малко и унило помещение с още по-малки и по-унили килии около него. В една от тях сега беше Чет Убдал, който отвърна на погледа му с несдържана злоба.

— Доста смачкан ми се вижда — сподели Марс.