— На какво се подхилваш? — попита Кива, която долови погледа му.
— Тъкмо си мислех как изхвърли Чет във вакуума — излъга той.
— Е, и?
— Чудех се дали щеше да го оставиш навън, ако не бе проговорил.
— Да, по дяволите. Гнусникът беше намислил да взриви бомба в моя кораб. Никой не може да се бъзика с моя кораб. Никой не може да се бъзика с моите хора.
— Сега и аз съм член на екипажа — изтъкна Марс. — Значи и аз съм от твоите хора.
— И ние няма да те предадем, нали?
— Да се надяваме.
— Ето, видя ли? — кимна Кива. — Не се бъзикай с мен на тази тема, Клермон.
Марк пак се ухили.
По комуникационния канал между корабите се чу шум.
— Тук е капитан Уимзън от „Червена роза”, желая да говоря лично с капитан Блиника от „Да, сър”.
Блиника докосна своя екран.
— Блиника слуша.
— Капитане, както чух, искате да си спестим тъпотиите.
— Ако нямате нищо против, капитане.
— Нямам, то се знае. Но защо да не се държим като цивилизовани хора. Вие вече сте се досетили какви сме.
— Пирати сте. Преследвате ни от почти цяло денонощие.
— Вярно. И трябва вече да сте наясно, че наш сътрудник ви е лишил от възможността да влезете в Потока.
— Така е.
— Но днес късметът е на ваша страна, капитане. Охотно ще ви оставим товара и няма да ви досаждаме повече, докато ремонтирате кораба си или се връщате към имперската станция. Искаме от вас само да прехвърлите двама души при нас.
— Кои са двамата?
— Първият е нашият сътрудник, който е заложил бомбата и предполагам, че сега е в ареста. Вторият е ваш пътник. Лорд Марс Клермон.
— Капитане, не можем да ви предадем вашия сътрудник.
— „Не можем” са прекалено силни думи, капитане.
— Нека уточня. Можем да ви го предадем, но на съвсем малки парчета. Изглежда, задействал е бомбата преждевременно. Взриви се заедно с нея.
— Колко жалко.
— Ако желаете, ще остържем стените и ще ви предадем в торбичка каквото остана от него.
— Благодаря, но не е необходимо. Неговото отвеждане беше само желателно. Случаят с лорд Марс обаче не е такъв.
— В списъка на нашите пътници няма Марс Клермон, независимо дали е лорд или не.
— Нали уж се разбрахме да си спестим тъпотиите, капитане. Марс Клермон се намира на вашия кораб под името Кристиан Янсен. Домът Лагос използва тази самоличност, когато иска да измъкне нелегално някого от някоя система. Може би си струва да обясните на своите работодатели, че е добре да сменят по-често тези самоличности. Имате Кристиан Янсен на кораба, нали?
— Да, имаме.
— Добре.
— Но има и проблем.
— Капитан Блиника, за съжаление се налага да ви уведомя, че ако „проблемът” с Клермон също е пръскането му на малки парчета, ще бъда принуден да направя същото с вашия кораб.
— Какво означава това?
— Означава, че или ще получа Клермон жив, или всички в „Да, сър” ще умрете. Това е изборът, който ви предлагам.
— Ще умрете заедно с нас — зарече се Блиника.
— Няма. Е, какъв е проблемът с Клермон?
— Не е мъртъв. Но в момента се намира в изкуствено предизвикана кома.
— Защо?
— Защото беше в коридора с вашия „сътрудник”, когато бомбата избухна. Той и още неколцина членове на екипажа се опитаха да попречат на вашия приятел. Клермон оцеля. Други двама — не.
— Моите съболезнования, капитане.
— Капитане, след заплахата да унищожите моя кораб и да убиете всички хора в него, съболезнованията ви звучат кухо.
— Разбирам ви. Състоянието на Клермон позволява ли да бъде пренесен?
— Можем да ви го предадем жив и в стабилно състояние. Останалото си е ваш проблем.
— Съгласен съм. Ще ви доближим след три часа и половина. Наша совалка ще бъде подготвена да го прехвърли.
— Не. Ние ще изпратим совалка при вас.
— Капитане…
— Никой от вас няма да стъпи в моя кораб. Щом го искате — ваша си работа. Ще ви го предам. Но ние ще го прехвърлим.
— В такъв случай искам и вие да присъствате при предаването. Като гаранция, че не ни пращате бомба колкото цяла совалка.
— Няма да присъствам аз — отказа Блиника. — Ще изпратя представителката на собственика. Това отговаря на поставеното от вас условие. С нея ще бъде и медик. Двамата остават в совалката, вие изпращате свои хора да изнесат Клермон от нея. Всичко трябва да бъде направено най-много за десет минути. Ако се забавите, ще умрем заедно, независимо дали вярвате, че можем да го направим.