— Уговорихме се. Ще ви уведомим, когато сме готови да приемем совалката. Край от „Червена роза”.
Връзката прекъсна.
— Благодаря, че предложи услугите ми вместо мен, мръснико! — избълва Кива в следващата секунда.
— Корабът е в полет — напомни Блиника. — Сега аз командвам, лейди Кива. И искам от вас да направите това. Затова си затваряйте устата и изпълнявайте, госпожо.
— Щом казваш… — Тя посочи Марс. — Ти идваш с мен. Честито, току-що беше повишен в медик. — Озърна се към Блиника. — Така бива ли?
Капитанът кимна.
— Не мисля, че това е добра идея — запъна се Марс.
— Никой не те пита. Сам си казал на Пинтън, че искаш да помогнеш. Стига си мрънкал като шибано детенце.
— Можеше просто да кажеш: „Нуждая се от помощта ти”.
— Добре де. Нуждая се от помощта ти. И стига си мрънкал като шибано детенце.
— Така не ми харесва повече.
— Къде ти е маскировката като Кристиан?
— Изхвърлих я.
— Ами иди да я изровиш. После ела в лазарета. Имаме работа.
— Подай палец — нареди медицинският техник от „Червена роза”.
— Я си го начукай — сопна се Кива.
Жената въздъхна, погледна назад и подвикна. Друг от екипажа на „Червена роза” с лъчемет в ръцете стъпи на товарната рампа на совалката.
— Подай палец или Сакс ще ти пръсне главата — каза медицинският техник.
Кива изпъна единия си палец и другата жена притисна сензор към него, после сканира ретината на очите й.
— Ти си лейди Кива Лагос — установи тя.
— Как бе, да ви шибам, се сдобихте с базата данни на екипажа ни? — попита Кива.
Жената не й обърна повече внимание и отиде при Марс.
— Палец.
Той се подчини.
— Густийн Обрехт — каза жената.
Премести се при тялото на носилката. Не само провери палеца и ретината, а взе кръв от вена на дясната ръка. Марс не изпускаше от поглед последната проверка и чакаше резултата.
— Марс Клермон — потвърди жената, Сакс повика още някого, мъжът се качи в совалката и откара чевръсто носилката.
Медицинският техник кимна на Марс и Кива и им обърна гръб.
— Ей — спря я Кива.
Жената пак я погледна, Кива се пресегна, взе малка раница — същата, с която Марс се качи в „Да, сър” — и я подаде.
— Това какво е? — попита медицинският техник.
— Багажът му. Тоалетни принадлежности и лични вещи.
— Може би ще поиска да се обръсне, когато се събуди — добави Марс услужливо.
Жената взе раницата, кимна им повторно и излезе от совалката.
— Хайде да затворим и да се разкарваме — каза Кива.
— Съгласен съм — отвърна Марс.
Кива заблъска с юмрук по люка, за да даде знак на пилота, че са завършили прехвърлянето.
— Изнерви ли се? — попита я Марс, когато совалката отлетя обратно към „Да, сър”.
— От какво?
— Когато проверяваха тялото на Чет за моите генетични данни.
— Не. Калъфът за палец и контактните лещи от твоите проби са със същото качество, което използваме за другите фалшиви самоличности. Медицинската ни апаратура е много усъвършенствана.
Марк се смръщи леко, когато си спомни за вземането на проби от роговицата на очите му, за да отгледат контактни лещи за Чет. При ускореното развитие, на което подлагаха тези тъкани, имаше риск от генетични аномалии, а това би ги издало. Провървя им.
— Говоря за вземането на кръвната проба.
— Кръвта беше от тебе. Изолирахме основните вени в ръцете му, изсмукахме неговата кръв и ги напълнихме с твоята. Нямаше нищо сложно.
— Не знаех дали преградите във вените му ще издържат.
— Ще се разтворят скоро и нормалното кръвообращение ще се възстанови. Ако е късметлия, ще се отърве без некроза на мускулите и ще си запази ръцете.
— А ако не е?
— Ако не е — майната му, той се опита да взриви бомба в моя кораб.
— И да ме убие — напомни Марс.
— Това също.
— Ами ако се бяхме издънили?
— Питаш какво щеше да стане, ако бяха разбрали, че на носилката е Чет, още преди ние да сме се махнали?
— Да.
— Имах и резервен план.
— Какъв? Да избягаме ли?
— Не. Щях да им дам тебе.
— Какво?! — стресна се Марс.
Кива не се извърна.
— Я не ме зяпай така. Според теб защо те взех? Защото много си падам по твоята компания ли?
— Мислех, че вече съм от твоите хора.
— Е, да, ама си нов — натърти Кива. — А трябваше да мисля за още мнозина.