Марс не й каза нито дума повече до края на полета.
Когато излязоха от совалката в „Да, сър”, който се отдалечаваше ускорено от Червена роза”, таблетът звънна за съобщение от Врена.
Проучих каквото искаше. Сьо Тинуин е чул слуха от свой приятел, който работи за Дома Нахамапитин. Човекът казва, че Нахамапитин са плащали за навигационните данни от кораби през последните две години.
Изглежда, че са видели някои от нещата, които и ние виждаме. Не знам какво означава това за нас, но не вярвам да е нещо добро.
Внимавай. Вече ми липсваш.
В.
Кива го потупа по рамото и той вдигна глава.
— Ела с мен — подкани тя.
— Уморен съм — отвърна Марс и прибра таблета.
— Ти сериозно ли очакваш да спиш, докато не сме влезли в Потока, а шибаните пирати са зад нас? Хайде.
Тя тръгна към изхода от дока за совалките. Марс я изгледа и закрачи след нея.
Стигнаха до каютата на Кива и Марс веднага й завидя.
— Имаш каюта колкото стая — подхвърли, когато тя влезе след него.
Той се зазяпа в огромната стена пред себе си, цялата изпъстрена с графици, бележки и снимки за спомен.
— Разбира се, че имам — каза Кива. — Моето семейство притежава кораба. Да не си мислиш, че ще се свирам на скапана койка?
— Не… всъщност не. Просто е смешно.
— Не чак толкова.
— Казва жената, която не е принудена да спи на койка колкото ковчег.
— Ами и ти няма да спиш на койка тази вечер.
— А?
Докато Марс се обърне, Кива вече беше свалила всички дрехи от себе си.
— Хайде да си лягаме — предложи тя.
— Ъъ… добре — смънка Марс и се сепна. — Почакай малко. Объркан съм.
— Няма да ти е първият секс, нали? — Марс кимна. — Правил си го с жени, нали? — Той кимна още веднъж. — И ти е харесало.
— Да…
— Тогава защо се объркваш? — попита тя и пристъпи към него.
— Не ми се вярва, че много си падаш по мен.
— Падам си колкото трябва.
Тя хвана колана му и натисна униформената тока.
— Беше готова да ме предадеш на пиратите, ако се наложи. Преди десетина минути.
— Да, и какво?
— И ми казваш да си трая при почти всеки разговор.
— Казвам го на всеки.
— Но…
— Виж какво, денят беше тежък и за двама ни — прекъсна го Кива и смъкна униформения му панталон. — Можеш да стърчиш тук и да ми говориш за всичко, което не се случи, и в такъв случай ще те изритам оттук, за да отидеш на тясната си койка и да си надушваш пръдните, докато спиш, а можеш и да млъкнеш, да легнеш гол с мен и да се изчукаме, докато заспим от изтощение. Ти избираш, но аз знам какво бих направила на твое място. Ще се чукаме ли, или ще дрънкаме?
— Това е представата ти за романтичното, а? — попита Марс.
— Общо взето — отговори Кива и го замъкна на леглото.
След няколко часа Марс дремеше до сгушената в него Кива. Из кораба отекна продължителен мелодичен звук.
— Хъм…
Кива отвори очи.
— Какво беше това? — попита Марс.
— Сигналът, че сме влезли в Потока.
— Значи сме в безопасност.
— Няма нищо безопасно в Потока. Ако мехурът изчезне, с него ще изчезнем и ние.
— Поне няма да се тревожим за пирати или за Грени Нахамапитин.
От усещането за долепеното до него тяло на Кива ерекцията му се върна почти мигновено. Кива веднага го яхна, нагласи го в себе си и се намести отгоре му.
— Вярно, няма да се тревожиш за пирати или за шибаняците Нахамапитин — съгласи се тя, докато се движеше енергично. — Но може би трябва да се тревожиш за мен.
Марс се усмихна.
— Ако поводът за безпокойство е това, което правим в момента, май ще мога някак да го понеса.
— Друго е.
— За какво говорим всъщност?
— Марс, говоря за онова, което толкова настърви Грени Нахамапитин, че беше готов да те убие.
— Я почакай… Това е сериозен разговор, нали? В момента?
Той опита да се подпре на лакти. Кива го натисна с длан да легне.
— Да, говорим сериозно в момента. — Движенията й се забързаха. — Мога да правя и двете неща едновременно. Сега ме чуй. Ще ми кажеш всичко, което премълчаваше. Ще ми кажеш защо пътуваш в този кораб. Ще ми кажеш защо отиваш в Средоточие. Ще ми кажеш защо Грени Нахамапитин иска да умреш. Или ще ми кажеш, или ще ти изтръгна шибаното сърце.
— Кога да започна?
— Дай ми още само минутка…
Денят на Грени Нахамапитин не беше много добър.
Първо. „Да, сър, тя е моята мацка” успя да влезе в Потока, въпреки че съобщи за повреди в инженерните си системи от бомбата, която според цялата налична информация Чет Убдал заложил успешно и уж се затрил при взрива. Грени леко изтръпна от новината за смъртта на Чет, който беше сред по-полезните му подчинени и затова възложи на него тази особено деликатна задача. От друга страна, вече не се налагаше да му плати обещаната премия, която си беше внушителна. Поне някаква дребна утеха в тази доста оплескана история.