Второ. Впрочем бездруго не би изплатил премията на Чет, защото не направи каквото се очакваше от него — да доведе или да убие Марс Клермон. Грени се заблуди, че е успял поне с втория вариант въпреки злополучния си край, когато от „Червена роза” докладваха, че са получили Клермон, макар и в твърде очукано състояние, и са потвърдили самоличността му с различни проверки.
Но след малко повече от час имаше още едно съобщение от „Червена роза”:
Клермон излезе от комата и крещи, че не е Клермон, а твоят помощник Чет Убдал. Има силни болки, особено в крайниците.
Малко по-късно:
Потвърдено — Клермон наистина е Убдал. Надхитрили са нашите скенери с контактни лещи, калъф за палец и замяна на кръвта в ръцете. Последното е със сериозни последствия, уврежданията може да са необратими.
И още:
Убдал бълнува повечето време, но казва, че не е заложил бомба, а „Да, сър” е в пълна изправност. Насочваме се за прехващане и унищожение съгласно уговорката.
И още:
шибан ад тези гадове са взели шибаната ти бомба и са я вкарали в шибания ни кораб що за шибанящина
Последвано значително по-късно от:
Бомбата, която Убдал трябваше да заложи в „Да, сър”, избухна в нашия кораб и повреди някои системи. Не можахме да осъществим прехващането и ликвидацията. Капитан Уимзън е бесен, че бомбата на Убдал попадна в нашия кораб. Изхвърли Убдал през въздушен шлюз заедно с носилката. Съобщение лично за тебе от капитана: „Дължиш ни двойно обезщетение за повредите, цената на оръжията се утроява. И първо ни плащаш за повредите”. И още казва: „Да ви го начукам и на тебе, и на некадърната ти прислуга”.
Трето. Сега Грени не разполагаше с оръжията, които искаше, и това го дразнеше.
Те бяха част от партида, чието изпращане бе одобрено и от парламента, и от емперо, за да подпомогнат херцога в борбата срещу това дребно въстание. Домът Нахамапитин имаше решаващ принос за прокарването на резолюцията в парламента, Грени пък имаше решаващ принос за отмъкването на оръжията от пирати. Поне този план бе осъществен както трябва.
После обаче капитан Уимзън реши да задържи оръжията и поиска от Грени повече пари за доставката им. Това го наскърбяваше не само заради непочтеността на капитана, но и защото вече бе финансирал операцията от сметки на Дома Нахамапитин и стигна до злополучен недостиг на пари в момента. Замисълът му да плати за повторното получаване на оръжията с имперски пари се натъкна на пречка, когато граф Клермон реши да се прави на много морален, и се блъсна в ново препятствие, когато не постигна нищо с отвличането на Марс Клермон.
Новият му план беше да си върне Марс Клермон или да унищожи „Да, сър”. С първия вариант се надяваше да си осигури сговорчивостта на граф Клермон. Вторият беше твърде нежелателен, защото щеше да влоши и без това обтегнатите отношения между Домовете Нахамапитин и Лагос, ако се разчуеше за неговата роля. Но Грени поне би могъл да убеди херцога да присвои внушителните суми, които местният клон на Дома Лагос би получил от местния клон на Дома Айело, владеещ монопола върху застраховането. Те биха стигнали за разходите по придобиването на оръжията.
Но сега и „Да, сър” му се изплъзна заедно с Марс Клермон, а покрай новата по-висока цена на оръжията му се стовари друг дълг, за който първо трябваше да направи нещо.
Четвърто. И докато можеше да остави „Червена роза” без парите за оръжията, ако опреше до това — в края на краищата те се отметнаха от първата сделка, да се оправят както знаят, — нямаше как да избегне обезщетението за повредите на пиратския кораб. Гадините просто биха го убили, и то бавно. Нито благородническата титла, нито покровителството на херцога, нито собствената му охрана биха ги възпрели да му се нахвърлят. Значи поне за това се налагаше да намери пари, и то скоро.
Хрумна му да издири Врена Клермон, за да използва нея като заложница, но се отказа тутакси, защото…
Пето. Оказа се абсолютно невъзможно Врена Клермон да бъде намерена. Тя се укриваше, но преди това му изпрати съобщение от личния си виртуален адрес, което гласеше: