Не спи в едно и също легло два пъти.
Грени бе чел служебното й досие. И разбираше, че заплахата никак не е за пренебрегване. А имаше и друго…
Шесто. Потърси го и сър Онтейн Маунт, командващият имперската станция на Край, който започна без увъртания:
— Що за дивотии чувам, че сте отвлекли Марс Клермон?
— Сър, не разбирам за какво говорите.
— Нима?
— Точно така е. Обвинението е много тежко и бих искал да знам кой разпространява тези клевети за мен.
— Източници, които заслужават доверие, лорд Грени.
— Що за нелепост. Доколкото знам, Марс Клермон замина от Край. С кораба „Да, сър, тя е моята мацка”.
— А този кораб според моите гвардейци е бил преследван от бандити, които за малко не са го нападнали само преди няколко часа — каза Маунт.
— Няма как да знам — отвърна Грени. — Не съм получавал никакви сведения за такива събития. Тук си имаме предостатъчно неприятности, сър.
— На вашия херцог не му върви много в момента, нали?
— Имахме затруднения, но ще се справим с положението.
— Лорд Грени, не се справяте много убедително засега.
— Бихме приели с благодарност помощта на имперската гвардия — подхвърли Грени.
— Ще повторя същото, което ви казвам при всеки подобен намек — Взаимозависимостта смята това за изцяло вътрешен проблем.
— Ако пренебрегнем одобрението на парламента за изпращането на оръжия.
— Те са предназначени за войските на херцога, не за моите.
— Може би разликата не е толкова съществена.
— Според мен е съществена, а моето мнение е решаващо в случая. Или вашият херцог ще си реши проблемите, или скоро един или друг бунтовник ще отправи към мен искане да го призная за новия херцог, щом приключите с глупостите си там долу.
— И какво бихте направили?
— Зависи от това дали главата на сегашния херцог още ще стои на раменете му. А дотогава, лорд Грени, имам за вас доброжелателен съвет. Граф Клермон, неговото семейство и земите му са под закрилата на емперо. Тоест под моя закрила. Ако чуя още слухове за посегателства срещу тях, независимо дали го правите по заповед на херцога, или по собствена инициатива, обещавам ви да научите какво означава империята да се намеси. Няма да ви хареса. Изяснихме ли този въпрос?
Изясниха го.
Седмо. Получи и шифровано съобщение от генерал Ливи Онстен, предводителката на въстаниците:
Къде са онези оръжия? Според обещанията ти трябваше вече да си ги доставил. Започнахме последното настъпление, защото разчитахме да ги получим. Сега висим на косъм. Ако не ги получим скоро или ако войските на херцога ги получат, а не ние, ще загазим много зле.
Спомни си какво ти казах, когато започнахме всичко това заради тебе. И ти си вътре. Ако сме на върха — ти също си на върха. Ако пропаднем — ти също пропадаш.
А ако пропаднем заради тебе, ти ще се стовариш още по-тежко от нас.
Л.О.
„Защо всички ме заплашват днес?” — питаше се Грени.
Е, знаеше отговора. Защото обвърза докрай и себе си, и Дома, и цялата им собственост на Край, за да свали от власт сегашния херцог и да заеме неговото място. Заложи всичко и сега неговите старателно обмислени и подредени във времето планове се клатушкаха на ръба и можеха да се сгромолясат.
„Какво друго да очакваш при крайни рискове — каза си Грени. — Нищо не протича гладко.”
Вярно си беше. Но защо трябваше да става толкова напечено? Защо тъкмо сега? Защо изведнъж?
Поне херцогът на Край още не му се беше разкрещял.
Таблетът звънна. Обаждане от херцога.
— Ти вече и благородници ли отвличаш? — разкрещя се херцогът.
Грени неволно се озъби в мрачна усмивка.
— Случаят не е точно такъв, Ваша светлост.
— Грени, не ми се умилквай. Сър Онтейн току-що ми проглуши ушите с тази история. Каза, че си отмъкнал младия лорд Марс Клермон направо от улицата пред апартамента му.
— Това е малко пресилено тълкуване на събитията. Помолих лорд Марс за среща, за да се опитам да го убедя, че трябва да склони баща си към по-дейно участие в защитата на Край от въстаниците.
— А той какво ти каза?
— Каза, че напуска планетата след няколко часа и не може да предаде нашите доводи на баща си.
— И как сър Онтейн се е заблудил, че това е отвличане?
— Може и да съм се престарал, докато убеждавах лорд Марс да ни съдейства. Спорът доста се разгорещи. Всичко друго е инсинуация на нашите врагове, внушена на граф Клермон, а той вероятно се е оплакал на сър Онтейн, който се е свързал с вас по този повод. Преди малко той разговаря и с мен, сър.