Джефри Арчър
Колчан, пълен със стрели
На Робин и Каролин
Така започват историите от великолепния сборник на Джефри Арчър. Елегантни, духовити и неустоимо забавни… Джефри Арчър притежава вроден талант да извайва кратки разкази с неочакван край.
Китайската статуетка
Малката китайска статуетка бе следващата вещ, която водещият търга обяви за продан с удар на дървеното чукче. Предмет №103 предизвика сред присъстващите онзи приглушен, изпълнен с вълнение шум, който неизменно предхожда продажбата на шедьовър. Асистентът вдигна изящната статуетка от слонова кост, за да може публиката, изпълнила залата, да й се възхити, а в това време водещият огледа помещението, за да установи къде седят евентуалните купувачи, готови да предложат най-висока цена. Аз отгърнах каталога си и прочетох подробното описание на статуетката, както и онова, което се знаеше за нейната история.
Бе купена в Ха Ли Чуан през 1871 г. и според мъглявото определение на „Сотбис“1 представляваше „собственост на джентълмен“, което обикновено означаваше, че някой представител на аристокрацията не е пожелал да признае належащата си нужда да продаде една от фамилните реликви. Може би този случай беше точно такъв и реших да проуча как стоят нещата и каква е причината малка китайска статуетка да се озове в аукционната зала в утринта на този четвъртък след повече от сто години.
— Предмет 103 — обяви водещият. — Каква начална цена се предлага за този великолепен екземпляр на…
Освен че бе джентълмен, сър Александър Хийткоут се отличаваше с изключителна акуратност. На ръст бе точно шест фута, три инча и четвърт2, всяка сутрин ставаше в 7:00 часа, закусваше в компанията на съпругата си с едно варено точно четири минути яйце и две препечени филийки с лъжица мармалад „Купър“ и изпиваше чаша китайски чай. Точно в 8:20 наемаше кола от дома си в „Кадоган Гардънс“, пристигаше в Министерството на външните работи в 8:59 и се връщаше у дома, когато стрелките на часовника сочеха 6:00 часа.
Сър Александър проявяваше тази своя акуратност от ранна възраст, което е нещо обичайно за единствен син на генерал. За разлика от своя баща обаче, той избра да служи на кралицата в областта на дипломацията — друга изискваща акуратност професия. Издигна се от съвместяващ бюро във Външно министерство в Уайтхол3 до трети секретар в Калкута, втори секретар във Виена, първи секретар в Рим, заместник-посланик във Вашингтон и накрая до пълномощен министър в Пекин. Беше въодушевен, когато мистър Гладстон4 го покани да представлява правителството в Китай, тъй като от известно време проявяваше повече от любителски интерес към изкуството на династията Мин5. Въпросното назначение, което беше венецът на знаменателната му кариера, щеше да му предостави онова, което дотогава бе смятал за невъзможно, а именно шанса да види в естествената им среда някои от прочутите статуи, картини и рисунки, на които се бе възхищавал само в книгите.
Щом пристигна в Пекин след дългото пътуване по суша и море, отнело на него и антуража му близо два месеца, сър Александър връчи на императрица Цу-Хси своите акредитиви, както и лично писмо от кралица Виктория6. Облечена от глава до пети в бяло и златно, императрицата прие своя нов посланик в тронната зала на императорския дворец. Докато тя четеше писмото от суверена на Британската империя, сър Александър остана в стойка мирно. Без да разкрива пред новия министър каквото и да било от съдържанието на личното послание, Нейно Императорско Величество му пожела успешна служба на новия пост. После едва забележимо повдигна ъгълчетата на устата си, което сър Александър безпогрешно разтълкува като знак за край на аудиенцията. Съпроводен обратно през внушителните зали на императорския дворец от мандарин7, пременен в типичните дълги дворцови одежди в черно и златно, сър Александър вървеше колкото се може по-бавно, поглъщайки с поглед възхитителната колекция от статуи, изваяни от слонова кост и нефрит и разпръснати небрежно, подобно на начина, по който в наши дни редица произведения на Микеланджело и Челини лежат сбутани едно до друго във Флоренция.
И тъй като назначението му бе само за три години, сър Александър не си взе отпуск, а предпочете да използва времето, което му оставаше след работа в посолството, и да пътува на кон из отдалечените райони, за да научи повече за страната и нейния народ. По време на тези преходи той неизменно бе съпровождан от някой мандарин от двореца, който му служеше и като преводач, и като екскурзовод.
3
Британското правителство или неговата висша администрация; улицата в Лондон, простираща се от Трафалгарския площад до сградата на Парламента, на която са разположени основните правителствени канцеларии. — Б.пр.
4
Уилям Юърт Гладстон (1809 — 1898) — британски държавник, ръководител на Лейбъристката партия през 1867 и заемал четири пъти поста министър-председател. — Б.пр.
5
Императорска династия в Китай от 1368 г. до 1644 г., прочута с изящните си порцеланови изделия. — Б.пр.
6
Кралица Виктория (1819 — 1901) — кралица на Обединеното кралство в периода 1837 — 1901 г. — Б.пр.