За втори път седнах обратно на мястото си.
— Надявам се, че не ви притеснявам с въпроса си? — добави той.
— Разбира се, че не — отвърнах.
— Просто твърде рядко ми се удава възможност да си поговоря с англичанин. Затова, щом зърна някой, винаги „сграбчвам копривата“. Така ли беше правилният разговорен израз?
— Да — отвърнах, опитвайки се да определя колко унгарски думи знаех. „Да“, „не“, „добро утро“, „довиждане“, „загубих се“, „помощ“.
— Вие сте участник в студентските игри?
— По-правилно би било „бяхте“, а не „сте“ — рекох. — Доста бързо приключих още в понеделник.
— Защото не сте били достатъчно бърз, може би?
Аз се засмях, възхищавайки на степента, в която владееше моя роден език.
— Защо английският ви е толкова добър? — попитах.
— Опасявам се, че е малко позанемарен — отвърна старецът. — Но все още ми позволяват да преподавам този предмет в университета. Трябва да ви призная, че не проявявам и най-малък интерес към спорта, но тези мероприятия винаги ми предоставят възможността да хвана някого като вас и да смажа ръждясалата машина, макар и за няколко минути. — Той ми отправи уморена усмивка, но сега очите му блестяха.
— От коя част на Англия сте родом? — За първи път произношението му не бе достатъчно точно, тъй като „родом“ прозвуча по-скоро като „родов“.
— Съмърсет — отвърнах.
— Може би най-красивото графство в Англия. — Аз се усмихнах, тъй като повечето чужденци не стигаха по-далеч от Стратфорд-на-Ейвън или Оксфорд. — Да пътуваш през Мендипите38 — продължи той, — през осеяната с вечнозелени хълмове област, да спреш в Чедър, за да разгледаш пещерите, после в Уелс, за да се удивиш на черните лебеди, биещи камбаната върху стената на катедралата, или в Бат на р. Ейвън, прочут с горещите си минерални извори и останките от римско време, за да се възхитиш на стила на живот на класическия Рим и после може би да прекосиш границата на графството и да продължиш към Девън… Според вас Девън по-красив ли е от Съмърсет?
— В никакъв случай — отвърнах аз.
— Може би сте малко предубеден — засмя се той. — Я сега да видим дали ще си спомня:
Вероятно също като вас писателят Томас Харди е бил предубеден и е можел да мисли единствено за своя любим Ексмур, за селцето Тивъртън и Плимут.
— А коя е вашата любима област? — попитах аз.
— Според мен Северен Райдинг в Йоркшир винаги е бил подценяван — отвърна възрастният човек. — Спомене ли се Йоркшир, подозирам, че хората първо се сещат за Лийдс, Шефилд и Барнсли. Въгледобив и тежка промишленост. Посетителите трябва да пътуват и да видят тамошните долини; ще разберат, че си приличат колкото тебешир със сирене. Графство Линкълншир в Източна Англия, на Северно море, е твърде равнинно, а голяма част от графствата, разположени в централната част на Англия, сигурно вече са опорочени от разрасналите се градове. Бирмингам не ми допада. В крайна сметка се спирам на Устършир и Уорикшър — чудати и старомодни селища, сгушени между Котсуолдските хълмове и увенчани от Стратфорд-на-Ейвън. Как ми се ще да бях имал възможност да съм в Англия през 1959 година, когато моите сънародници се съвземаха от раните на революцията. Лорънс Оливие в ролята на Кориолан — още един човек, който не е искал да показва своите белези.
— Аз гледах постановката — рекох. — Ходихме от училище.
— Щастливец. Преведох тази пиеса на унгарски, когато бях на деветнайсет. Когато я препрочитах миналата година, осъзнах, че преди да си отида от този свят, трябва да повторя упражнението.
— Превеждали ли сте други пиеси на Шекспир?
— Всичките без три, все оставям „Хамлет“ да отлежава, но щом го завърша, ще се върна на „Кориолан“ и ще го почна отначало. След като сте студент, мога ли да попитам кой университет посещавате?
— Оксфорд.
— В кой колеж?
— „Брейзън ноуз“.
— Ааа, БНК. Колко прекрасно е да се намират само на няколко ярда — най-великата библиотека на света. Ако бях роден в Англия, щях да пожелая да прекарам дните си в „Ол Соулс“ — пада се точно срещу БНК, нали?
— Точно така.
Професорът замълча докато наблюдавахме последвалия полуфинал на 1500 метра. Победител стана Анфрас Патович — унгарец — и тълпата от привърженици обезумя от радост.
38
Верига от варовикови хълмове в Югозападна Англия, прочуто с множеството си пещери със сталактитени образувания и рядка варовикова форма. — Б.пр.