— Къде живееш? — попита Уилям, отново изненадан, че не знае.
— Брокънхърст, в Хампшир. Връщам се там утре сутрин. Погребението е в сряда.
— Мога ли да те придружа?
Филипа вдигна поглед и съзря в очите на своя противник мекота, която не бе виждала по-рано.
— Много мило, Уилям.
— Хайде тогава, глупава жено — каза той. — Ще те отведа обратно в колежа ти.
— Последния път, когато ме нарече „глупава жено“, наистина го мислеше.
За Уилям бе съвсем естествено да се държат за ръце, докато вървяха покрай речния бряг. Никой не проговори, докато стигнаха „Съмървил“.
— В колко часа да мина да те взема? — попита той, без да пуска ръката й.
— Не знаех, че имаш кола.
— Баща ми ми подари едно старо MG за отличния успех от финалните изпити. Копнеех за някакъв повод да ти се изфукам с проклетото нещо. Стартерът е с бутон.
— Очевидно не е искал да рискува, изчаквайки да ти я подари за резултатите от „Чарлз Олдъм“.
Уилям се засмя по-буйно, отколкото заслужаваше заядливата реплика.
— Извинявай — каза тя. — Отдай го на навика. Очаквам с нетърпение да видя дали шофираш така ужасно, както пишеш, защото ако е така, пътуването може никога да не завърши. Ще те чакам в десет.
Докато пътуваха към Хампшир, Филипа му разказа за баща си и за работата му като свещеник, след което разпита Уилям за неговото семейство. Спряха да обядват в една кръчма в Уинчестър. Заешко задушено с картофено пюре.
— За първи път се храним заедно — отбеляза Уилям.
Не последва обичайният бърз отговор; Филипа просто се усмихна.
След като приключиха с обяда, продължиха към Брокънхърст. Уилям спря неуверено колата върху чакълената настилка пред дома на викария. Вратата отвори възрастна прислужница, облечена в черно, която не скри изненадата си, че вижда госпожица Филипа с мъж. Филипа представи Ани на Уилям и я помоли да приготви стаята за гости.
— Толкова се радвам, че си намерила такъв свестен млад човек — отбеляза Ани по-късно. — Отдавна ли го познаваш?
Филипа се усмихна.
— Не, срещнахме се за първи път едва вчера.
Филипа сготви и двамата седнаха да вечерят край камината в гостната, която той запали. Макар че не си казаха почти нищо цели три часа, никой от тях не се почувства отегчен. Филипа забеляза начина, по който непокорните руси коси на Уилям падаха на челото му, и си помисли колко ли достолепен щеше да изглежда като остарее.
На следващата сутрин влезе в църквата под ръка с Уилям и стоя смело до края на погребението. Когато службата приключи, Уилям я отведе обратно в къщата, пълна с приятели на свещеника.
— Не бива да ни се сърдиш — каза господин Кръмп, църковният настоятел на викария, на Филипа. — Ти беше всичко за баща си, а на нас изрично ни бе наредено да не те уведомяваме за болестта му, за да не ти попречи за „Чарлз Олдъм“. Така се казваше наградата, нали?
— Да — отвърна Филипа. — Но всичко това сега ми изглежда толкова незначително.
— Тя ще спечели наградата в памет на баща си — обади се Уилям.
Филипа се обърна и го погледна, осъзнавайки, че е искрен.
Пренощуваха в дома на викария и поеха обратно към Оксфорд в четвъртък. В петък сутринта в десет часа Уилям отиде в колежа на Филипа и попита портиера дали може да говори с госпожица Джеймсън.
— Бъдете така любезен да изчакате тук, сър — каза мъжът, въвеждайки Уилям в малко помещение зад портиерната и после хукна да търси госпожица Джеймсън. Няколко минути по-късно се върнаха заедно.
— Какво, за бога, правиш тук?
— Дойдох да те заведа в Стратфорд.
— Но аз дори не съм имала време да разопаковам нещата, които донесох от Брокънхърст.
— Поне веднъж направи каквото ти се казва; давам ти петнайсет минути.
— Разбира се — възкликна тя. — Коя съм аз, че да не се подчиня на следващия носител на „Чарлз Олдъм“? Дори ще ти позволя да се качиш за минутка в стаята ми и да ми помогнеш да оправим багажа.
Веждите на портиера подбутнаха ръба на фуражката му, но той остана безмълвен от уважение към скорошната непрежалима загуба на госпожица Джеймсън. За пореден път Уилям с изненада си даде сметка, че за трите години, откакто се познаваха, никога не бе влизал в стаята на Филипа. Беше прехвърлял зидовете на всички дамски колежи, за да бъде с какви ли не момичета със съмнителен интелект, но никога с Филипа. Той приседна в долния край на леглото.