— Не там, безмозъчно същество! Камериерката току-що го оправи. Вие, мъжете, сте едни и същи — никога не сядате на столове.
— Някой ден ще го сторя — ще седна на стола на завеждащия катедрата по английски език и литература.
— Докато аз съм в този университет — никога! — заяви тя и изчезна в банята.
— Добрите намерения са едно, а талантът — съвсем друго — извика той след нея, вътрешно доволен, че обичайният й хъс за надпревара, изглежда, се възвръща.
Петнайсет минути по-късно тя излезе от банята в жълта рокля на цветя със спретната бяла якичка и съответни маншети. Стори му се, че дори си е сложила и съвсем лек грим.
— Няма да се отрази добре на репутацията ни, ако ни видят заедно — каза тя.
— Мислих по този въпрос — рече Уилям. — Ако ме попитат, ще кажа, че си обект на моята благотворителност.
— Твоята благотворителност?
— Да, тази година подпомагам злочести сирачета.
Филипа се разписа, че ще отсъства от колежа до полунощ, и двамата многообещаващи ерудити отпътуваха за Стратфорд. Спряха за обяд в Бродуей, а по-късно наеха лодка и гребаха по река Ейвън. Уилям предупреди Филипа за последната си катастрофална екскурзия с плоскодънна лодка. Тя си призна, че е подочула за тази срамна негова изява, но двамата се върнаха невредими на брега — може би защото Филипа бе поела гребането в свои ръце. Отидоха да гледат Джон Гилгут в ролята на Ромео и обядваха в „Мръсната патица“. В ресторанта Филипа се държа с Уилям доста безцеремонно.
Когато поеха обратно, минаваше единайсет и Филипа позадряма, тъй като и без друго почти не се чуваха един друг от рева на мотора. Някъде на около двайсет и пет мили от Оксфорд MG-то просто спря.
— Смятах — каза Уилям, — че когато стрелката на бензина почне да сочи червено, в резервоара има поне още един галон40.
— Очевидно си сбъркал, което въобще не ти е за пръв път, и поради това ще трябва да отидеш пеша до най-близката бензиностанция съвсем сам. Не си и помисляй, че ще ти правя компания. Възнамерявам твърдо да си остана тук, насред пътя, на топло.
— Само че оттук до Оксфорд няма никаква бензиностанция — запротестира Уилям.
— В такъв случай ще ти се наложи да ме носиш. Прекалено крехка съм, за да вървя пеша.
— Не бих издържал и петдесет ярда след такава вечеря и всичкото вино.
— За мен си остава истинска загадка, Уилям, как си успял да завършиш английски с най-висока степен и специално отличие, след като дори не можеш да проумееш какво ти показва някакъв си бензиномер.
— Има само един изход — каза Уилям. — Ще трябва да изчакаме първия сутрешен автобус.
Филипа се примъкна на задната седалка, без да продума, сви се и заспа. Уилям леко докосна дългите гъсти коси на спящата Филипа, които се спускаха покрай лицето й като заплетена червена грива. После свали палтото си и внимателно я зави с него. Сложи си шапката, шала и ръкавиците за по-топло и дълго се опитва да заспи.
Филипа се събуди първа, малко след шест и изстена, когато се опита да опъне схванатите си нозе. После разтърси Уилям и го събуди, за да го попита защо баща му не е бил достатъчно грижовен да му купи кола с по-удобна задна седалка.
— Че това сега е най-модерната кола в движение — заяви Уилям кисело, разтривайки врат, преди отново да си облече палтото.
— Само дето не се движи, пък и едва ли ще го стори без бензин — отвърна тя и излезе от колата да се поразтъпче.
— Но аз го оставих да свърши по една-единствена причина — каза Уилям, следвайки я по петите.
Филипа очакваше немощна поанта и не остана разочарована.
— Баща ми каза, че ако прекарам нощта с барманка, просто ще трябва да си поръчам допълнителна халба бира, но прекарам ли нощта с дъщеря на свещеник, тогава вече ще ми се наложи да се оженя за нея.
Филипа се засмя. Уилям, изтощен, небръснат и затруднен от тежкото си палто, с усилие застана на едно коляно.
— Какво правиш, Уилям?
— А ти какво си мислиш, че правя, глупава жено? Възнамерявам да те помоля да се омъжиш за мен.
— Предложение, което аз с радост отхвърлям, Уилям. Приема ли го, има вероятност да прекарам остатъка от живота си тук, заседнала на пътя между Оксфорд и Стратфорд.
— Ще се омъжиш ли за мен, ако спечеля „Чарлз Олдъм“?
— Тъй като няма абсолютно никаква опасност това да се случи, мога спокойно да кажа „да“. А сега се изправи, Уилям, преди някой да те е взел за отлъчил се от ятото щъркел.