Първият автобус в онази съботна утрин пристигна в 7:30 и откара Филипа и Уилям обратно в Оксфорд. Филипа се прибра в стаята си за дълга гореща вана, а в това време Уилям напълни една туба с бензин и се върна при своята изоставена MG. После потегли направо към „Съмървил“ и отново попита дали може да види госпожица Джеймсън. Филипа слезе след няколко минути.
— Какво, пак ли ти? — възкликна тя. — Вече не пострадах ли достатъчно?
— Защо?
— Защото бях навън след полунощ, и то без придружител.
— Ти си имаше придружител.
— Да, и именно това ги безпокои.
— Каза ли им, че сме прекарали нощта заедно?
— Не, не съм. Нямам нищо против колегите ни да решат, че съм леконравна, но няма да допусна да останат с убеждението, че ми липсва вкус. Сега си върви, ако обичаш, тъй като аз ще размишлявам над ужаса ти да спечелиш „Чарлз Олдъм“ и над произтичащата от това неизбежност да прекарам остатъка от живота си с теб.
— Знаеш, че съм призван да спечеля, тъй че защо не дойдеш да живееш с мен още сега?
— Давам си сметка, че в днешно време е станало модерно да спиш с когото и да е, Уилям, но ако това е моят последен уикенд на свобода, възнамерявам да му се насладя, особено при назряващата необходимост да обмисля възможността за самоубийство.
— Обичам те.
— За последен път, Уилям, върви си. И ако не спечелиш „Чарлз Олдъм“, повече не се мяркай в „Съмървил“.
Уилям си тръгна, изгарящ от нетърпение да научи резултатите от конкурса. Ако си даваше сметка колко силно бе желанието на Филипа победителят да е той, сигурно щеше да поспи онази нощ.
В понеделник сутринта двамата пристигнаха рано в сградата, в която се провеждаха изпити, и зачакаха нетърпеливо, без да разменят нито дума помежду си, блъскани от състудентите си, които също бяха кандидатствали за наградата. Точно в десет часа председателят на конкурсната комисия в официални академични одежди и с бавни стъпки пристигна в просторното фоайе, след което с претенция за безстрастност закачи на таблото някакво съобщение. Всички се втурнаха напред, с изключение на Уилям и Филипа. Двамата останаха сами с ясното съзнание, че вече е твърде късно да повлияят на резултата, който ги изпълваше с ужас.
Едно момиче се откъсна от мелето около таблото за съобщения и се втурна към Филипа.
— Браво, Фил! Ти спечели!
Когато се обърна към Уилям, очите на Филипа бяха пълни със сълзи.
— Мога ли да прибавя и собствените си поздравления — каза той припряно, — очевидно ти заслужи тази награда.
— Исках да ти кажа нещо в събота.
— Ти го стори — заяви ми, ако загубя, повече да не се мяркам в „Съмървил“.
— Не, исках да кажа следното — няма нищо на този свят, което да обичам повече от теб. Не е ли странно?
Той впери поглед в нея и дълго време остана безмълвен. Отговорът на Беатриче си беше ненадминат.
— Тъй странно нещо аз не знам — рече той тихо.
Един приятел от колежа го тупна по рамото, сграбчи ръката му и я разтърси разпалено. Ако не за Уилям, то за някои хора явно класиралият се втори очевидно бе впечатляващо постижение.
— Браво, Уилям!
— Второто място не заслужава похвала — рече Уилям презрително.
— Но ти си първи, момко Били!
Филипа и Уилям се втренчиха един в друг.
— Какво искаш да кажеш? — попита Уилям.
— Точно това, което казах. Ти печелиш „Чарлз Олдъм“.
Филипа и Уилям се втурнаха към таблото и впериха погледи в съобщението.
Възпоменателна награда „Чарлз Олдъм“
В настоящия случай комисията намери за невъзможно да присъди наградата на един участник, поради което взе решение тя да бъде поделена.
Няколко мига двамата се взираха безмълвно в съобщението. Накрая Филипа прехапа устни и каза тихо:
— Е, колкото до конкурса, не си се представил чак толкова зле. Готова съм да удържа дадената дума, но знай, че вземам те по милост.
Уилям нямаше нужда от подкана.
— Не ще се отрека от теб, но в този благ ден силно повлиян отстъпвам, защото казано ми бе, че залиняваш.
В следващия миг, за радост на състудентите си и за удивление на професора, който вече си тръгваше, двамата се прегърнаха под таблото за съобщения.
Според мълвата от онзи момент нататък двамата никога не са се делили за повече от няколко часа.
Сватбата се състоя месец по-късно в семейната църква на Филипа в Брокънхърст.