Когато Филипа бе поканена да изнесе поредица от лекции в Йейл, Уилям си взе отпуск, за да я придружи.
На кораба, прекосяващ Атлантика, Филипа каза:
— Нека поне сме благодарни, че пътуването е по море, скъпи, та няма как да ни свърши бензина.
— По-добре да благодарим на Бог — отвърна Уилям, — че корабът има двигател, защото ти би отнела дори и вятъра от платната на Кунард42.
Единственото печално обстоятелство в техния живот бе, че Филипа не можеше да дари Уилям с деца, но това сякаш още повече ги сближи. Филипа обсипваше своите студенти с почти майчинска любов и си позволяваше само ироничния коментар, че й е спестена възможността да роди дете с външността и умствените способности на Уилям.
Когато избухна войната, вещината на Уилям в боравенето с думите направи пътят към дешифрирането неизбежен. Той бе вербуван от анонимен господин, който ги посети в дома им с куфарче, приковано с верига за китката му. Без всякакъв срам известно време Филипа подслушваше на ключалката, докато двамата обсъждаха възникналите проблеми, след което влетя в стаята и настоя тя също да бъде вербувана.
— Давате ли си сметка, че мога да попълня кръстословицата в „Таймс“ два пъти по-бързо от съпруга ми?
Анонимният господин можеше само да бъде благодарен, че не е прикован за Филипа. Той зачисли и двамата към специалния отдел в адмиралтейството със задачата да се занимават с шифрограми, изпращани за и от немски подводници.
Немският шифров наръчник съдържаше четирибуквени кодове и всяко съобщение се прекодираше, като таблицата за заместване се сменяше ежедневно. Уилям научи Филипа как да изчислява честота на поява на буквите и тя приложи своите нови знания върху текстове на съвременния немски, предлагайки собствен честотен анализ, който много скоро вече се използваше от всички отдели за дешифриране в Британската общност.
Въпреки това разшифроването и съставянето на кодов справочник се оказа колосална задача, която им отне близо две години.
— Никога не съм подозирала, че твоите „ако“-та и „и“-та могат да се окажат толкова важни в информационно отношение — каза тя, възхитена от собствената си работа.
Когато съюзниците нахлуха в Европа, със съвместни усилия съпрузите често успяваха да пробият кодовете, работейки едва върху пет-шест реда шифрован текст.
— Това са банда неграмотници — роптаеше Уилям. — Не си кодират умлаутите43. Заслужават да бъдат разбрани погрешно.
— Как можеш да изразяваш подобно мнение, Уилям, когато самият ти никога не слагаш точката на „i“?
— Това е, защото смятам точката за излишна и много се надявам благодарение на мен тя да бъде премахната от английския език.
— Това ли ще е твоят основен принос към научните достижения, Уилям, и ако е така, чувствам се задължена да те попитам как някой, четящ есетата на повечето наши студенти, би могъл да разграничи „аз“ от едно обикновено „и“44.
— Твърде слаб аргумент, скъпа, по логиката на който би трябвало да слагаш точка над „n“, за да си сигурна, че няма да се сбърка с „h“.
— Продължавай да си развиваш теориите, Уилям, защото аз смятам да съсредоточа енергията си в това да премахна нещо повече от точката и „I“-то в „Хитлер“.
През май 1945 двамата вечеряха лично с министър-председателя и госпожа Чърчил на Даунинг стрийт №10.
— Какво имаше предвид премиерът, когато ми каза, че така и не разбрал с какво се занимаваш? — попита Филипа в таксито, докато пътуваха към гара Падингтън.
— Същото, предполагам, което е имал предвид, когато ми каза, че идеално си давал сметка на какво си способна — отвърна Уилям.
Когато професорът по английски в „Мъртън“ се пенсионира в началото на петдесетте години, целият университет очакваше с нетърпение да види кой доктор Хачард ще бъде назначен на неговия пост.
— Ако Съветът те покани да станеш професор — каза Уилям, прокарвайки пръсти през вече сивеещите си коси, — това ще е само защото възнамеряват да ме направят заместник-ректор.
— Единствената причина някога да ти бъде предложен пост до такава степен надвишаващ възможностите ти, е да си фаворизиран, което би означавало, че аз вече съм била заместник-ректор.
След неколкочасово обсъждане на проблема Управителният съвет предложи две професури и същия ден назначи Уилям и Филипа за щатни професори към университета.
42
Самюъл Кунард (1787 — 1865) — британски магнат, собственик на трансатлантическа параходна компания. — Б.пр.