Когато заместник-ректорът бе запитан защо прецедентът е бил нарушен, той отвърна:
— Много просто — ако не бях назначил и двамата, единият от тях щеше да реши да ми заеме мястото.
Същата вечер, след празничен банкет в чест на назначението им, докато двамата се прибираха пеша покрай брега на Айсис (местното наименование на р. Темза в Оксфорд) през Крайст Чърч Медоус, насред особено разгорещен спор за качеството на последния том от монументалните произведения на Пруст, обезпокоен от шумната свада, при тях дотича полицай и попита загрижено:
— Всичко наред ли е, мадам?
— Не, не е — възкликна Уилям, — тази жена ми налита повече от трийсет години и до ден-днешен полицията не е сторила нищо, за да ме защити.
В края на петдесетте Харолд Макмилан покани Филипа да стане член на Управителния съвет на Ай Би Ей.
— Предполагам, че ще станеш нещо като телевизионен даскал — каза Уилям, — и тъй като по умствено развитие зрителите на „кутията“ са на около седемгодишна възраст, би трябвало да се чувстваш на мястото си.
— Съгласна съм — отвърна Филипа. — Двайсет години живот с теб са отлична школа за работа с невръстни.
Няколко седмици по-късно президентът на Би Би Си писа на Уилям, за да го покани за член на Борда на директорите.
— Какво се каниш да правиш там — да замениш „Половин час на Ханкок“ или „Дик Бартън, специален агент“?
— Ще изнеса поредица от дванайсет лекции.
— На каква тема, за бога?
— Геният.
Филипа прелисти „Радио Таймс“.
— Виждам, че „Геният“ ще се излъчва в два часа след полунощ в неделя, което е разбираемо, защото по това време ти си в своя интелектуален максимум.
Когато Уилям бе удостоен с титлата „почетен доктор на Принстън“, Филипа отиде на церемонията и се настани гордо на първия ред.
— Опитах се да си намеря място най-отзад — поясни тя, — но там беше пълно със спящи студенти, които очевидно изобщо не бяха чували за теб.
— Ако случаят е такъв, Филипа, просто недоумявам защо не си ги сбъркала с дремещите по твоите лекции.
С течение на годините множество анекдоти, само някои от които апокрифни, станаха неделима част от университетския фолклор на Оксфорд. Всички в Катедрата по английски език и специалността „Английски език и литература“ знаеха историите за „скандалджиите Хачард“. Как бяха прекарали първата си нощ заедно. Как си бяха поделили наградата „Чарлз Олдъм“. Как Фил успяваше да попълни кръстословицата в „Таймс“, преди Бил да е приключил с бръсненето. Как двамата бяха избрани за професори в един и същи ден и как оставаха да работят часове след всичките си колеги, все едно и досега имат какво да си доказват, та ако ще и само за да дадат урок на другия. Изглеждаше почти задължително според закона за симетрията да бъдат преценявани като равни. Докато един ден бе съобщено, че при раздаването на новогодишните отличия Филипа е провъзгласена за Дама на Британската империя.
— Нашата скъпа кралица поне е преценила кой от двама ни наистина заслужава признание — каза тя по време на десерта в столовата.
— Нашата скъпа кралица — подхвана Уилям, посягайки към бутилката „Мадейра“ — знае прекрасно колко жилава е конкуренцията в дамските колежи — понякога се налага да се насърчават по-слабите кандидати с надеждата това евентуално да вдъхнови някой действителен талант в низините.
След този ден, когато двамата посещаваха някакво обществено мероприятие, Филипа настояваше конферансието да ги обявява като „професор Уилям и Дама Филипа Хачард“. Тя предвкусваше удоволствието години наред по всеки официален повод превъзходството над съпруга й да бъде обявявано публично, но триумфът й продължи само шест месеца, тъй като в чест на рождения ден на кралицата Уилям бе удостоен с титлата „кавалер“. Филипа се престори на изненадана от така несвойствената за скъпата кралица погрешна преценка и от онзи момент нататък вече настояваше по обществени мероприятия да бъдат представяни като „Сър Уилям и Дама Филипа Хачард“.
— Съвсем разбираемо — отбеляза Уилям. — Кралицата трябваше първо да те направи „Дама“, за да не би някой да те сбърка с лейди. Когато се ожених за теб, Филипа, ти беше просто един начеващ аспирант, а сега установявам, че живея с някаква стара матрона.
— Нищо чудно — отвърна Филипа, — че горките ти студенти не могат да решат дали си хомосексуалист, или просто страдаш от фиксация върху личността на майката. Бъди благодарен, че не приех предложението на Гъртън — тогава щеше да си женен за някоя мадам45.
45
Игра на думи, основана на многозначността на английската дума mistress: господарка, повелителка; метреса; учителка; поет. любима. — Б.пр.