— Че аз винаги съм бил, глупава жено.
В годините те нито за миг не се отказаха от привидната си убеденост в слабоумието на другия. Книгите на Филипа — „трудове със значителна важност“, както настояваше тя, бяха публикувани от Университетското издателство на Оксфорд, а „трудовете с монументална значимост“ на Уилям, както ги определяше самият той, излязоха от Университетското издателство на Кеймбридж.
Бройката на новоизбраните професори по английски език и литература, които бяха обучавали като студенти, скоро достигна двуцифрени числа.
— Ако ще броиш и политехниката, ще трябва да добавя и доцентурата на Магуайър в Кения — заяви Уилям.
— Не ти си обучавал професора по английски в Найроби — рече Филипа. — Той е мой студент. А ти преподава на държавния глава, което може да послужи за обяснение защо университетът се ползва с такъв престиж, докато страната е в такъв безпорядък.
В началото на шейсетте години двамата поведоха епистоларна битка в литературната притурка на „Таймс“ върху произведенията на Филип Сидни46, без изобщо да разискват темата помежду си. Накрая редакторът заяви, че кореспонденцията трябва да бъде преустановена и отсъди равенство.
И двамата го обявиха за идиот.
Ако у Филипа имаше нещо, което дразнеше Уилям, когато двамата вече станаха на възраст, това бе нейната неотменна решимост всяка сутрин да попълва кръстословицата в „Таймс“ още преди той да се е появил на масата за закуска. Известно време Уилям поръчваше два броя от вестника, докато веднъж Филипа не попълни и двете кръстословици, докато му обясняваше, че това е пилеене на пари.
Една сутрин през юни, в края на тяхната последна академична година преди пенсионирането, Уилям слезе на закуска, за да установи, че в кръстословицата има останало само едно празно място за попълване. Прочете разяснението: „По сведения на Скелтън това нещо е паднало в супата“ и тутакси запълни осемте празни квадратчета.
Филипа надзърна през рамото му.
— Няма такава дума — заяви тя категорично. — Измисли си я само за да ме дразниш. — И тя постави пред него едно много твърдо сварено яйце.
— Разбира се, че има, глупава жено — потърси whim-wham47 в речника.
Филипа провери в непълното издание на Оксфордския речник, сложен между готварските книги в кухнята, и гордо провъзгласи задоволството си, че подобна дума няма.
— Скъпа моя Дама Филипа — каза Уилям, все едно се обръщаше към някой особено тъп студент, — без съмнение не бива да си въобразяваш само защото вече си стара и косите ти са съвсем побелели, че си мъдрец. Трябва да ти е ясно, че непълното издание на Оксфордския речник е съставено за глупци, чието владеене на английския език не надхвърля 100 000 думи. Когато отида в колежа тази сутрин, ще потвърдя съществуването на думата в изданието на Оксфордския речник на английския език, което стои върху писалището ми. Трябва ли да ти припомням, че ОРАЕ е сериозен труд, който със своите повече от 500 000 думи е бил предназначен именно за учени като мен.
— Глупости — отсече Филипа. — Когато се докаже, че съм права, ти ще повториш тази история дума по дума, в това число и твоята оскърбителна измислица, на годишния банкет на колежа „Съмървил“.
— А ти, скъпа моя, ще прочетеш събраните произведения на Джон Скелтън и ще си изгълташ поражението за предястие.
— Ще призовем стария редактор на Оксфордския речник на английския език Аниънс за арбитър.
— Съгласен.
— Дадено.
На това място сър Уилям си взе вестника, целуна жена си по бузата и каза с пресилена въздишка:
— В моменти като този ми се ще да бях загубил „Чарлз Олдъм“.
— Всъщност ти го стори, скъпи. По онова време не беше модерно да се признае, че една жена е спечелила нещо.
— Ти спечели мен.
— Да, нагли човече, но тогава бях оставена с впечатлението, че ти си една от онези награди, които могат да бъдат върнати в края на годината. А сега установявам, че ще трябва да те задържа дори и след пенсиониране.
— Скъпа, нека оставим Оксфордския речник да разреши спорния въпрос, който комисията за „Чарлз Олдъм“ не успя. — След това тръгна за своя колеж.
— Няма такава дума — измърмори Филипа, когато той хлопна входната врата.
46
Филип Сидни (1554 — 1586) — английски поет, придворен и военен, автор на стихове, сонети и едни от най-ранните литературни критики на английски. — Б.пр.