Хазяйката и децата току-що бяха изяли пуйката, изпратена им от Клуба на демократите, и коремите им бяха натъпкани обилно, когато Чарли почука на вратата и извика: „Весела Коледа!“
Той довлече след себе си чувала и изсипа на пода подаръците на децата. Имаше кукли, музикални играчки, кубчета, несесер за шиене, индиански костюм и малък тъкачен стан. И както бе предполагал, долови, че с пристигането му унинието в сутерена изчезна. Когато половината от подаръците бяха отворени, Чарли даде на хазяйката една банска хавлия и се качи горе да разгледа своите подаръци.
Но до идването на Чарли децата бяха получили вече толкова много подаръци, че просто се бяха объркали и само интуитивният усет на майка им относно произхода на дарените неща я накара да им разреши да отворят половината от пакетите, докато Чарли беше още в стаята, но щом излезе, тя застана между тях и неотворените още подаръци.
— Стига толкова — каза тя. — Получихте вече своя дял. Вижте колко неща имате! Та вие не сте играли дори и с половината от тях. Мари Ан не е и погледнала куклата, подарена й от Пожарната команда. Най-добре ще бъде да занесем останалото на ония бедни хора на Хъдзън Стрийт — на Декърови. Те нищо не са получили.
Блажена усмивка огря лицето й, когато разбра, че и тя би могла да подари, да достави радост, да сложи целебен пръст в рани, по-тежки от нейните. Също като мисис Депол, мисис Уестън, като самия Чарли, а и по-късно като мисис Декър, спомнила си за по-бедните от нея Шанонови — първо обичта, после милосърдието и накрая чувството й за власт я движеше напред.
— Сега, деца, ми помогнете да събера тия неща. Бързо, бързо, бързо — каза тя.
Стъмваше се, а тя знаеше, че такава безкрайна щедрост ни обзема само един-единствен ден и този ден вече угасва. Чувстваше се уморена, но не можеше да не отиде, не можеше.