Выбрать главу

— Ще ми сторите добрина, ако вземете Боби за малко — каза уморено жената. — Не подвивам крак от сутрин до вечер и нямам време да се погрижа за него. От големите купува само лошото. Това ще е едничката възможност да прекара Коледа както подобава.

Двамата излязоха навън да се поразговорят с Боби. Тринидад му описа най-красноречиво чудесията на коледното дърво и коледните подаръци.

— Освен това, млади приятелю — добави Съдника, — самият Дядо Коледа лично ще раздаде подаръците, които символизират даровете, донесени от витлеемските пастири на…

— Я стига бе! — прекъсна го момчето, като присви очи. — Аз да не съм бебе. Няма никакъв Дядо Коледа. Дъртите купуват разни играчки и ги внасят скрито, докато малките спят. Даже издират с ръжена резки по саждите в комина, уж, че това са следи от шейната на Дядо Мраз.

— Може и така да е — отвърна Тринидад, — но коледната елха не е измислица от детските приказки. Нашата ще прилича на голям градски магазин, ще бъде окичена с какво ли не: топки, барабанчета, Ноеви ковчези1 и…

— Дрън-дрън! — каза отегчен Боби. — Отдавна съм скъсал с тия глупости. Ще ми се да имам пушка, ама не играчка, а истинска, да бия с нея диви котки. Само че такова нещо сигурно няма да има на глупавото ви дърво.

— Хммм, не мога да кажа със сигурност — отвърна дипломатично Тринидад. — Тръгвай с нас и ще видим.

Искрата надежда, макар и слаба, спечели неохотното съгласие на момчето да тръгне. С този единствен гост за коледното празненство на Чероки пратениците препуснаха към дома.

В Йелоухамър една празна, служеща за склад стая бе превърната в нещо, което би могло да се оприличи на градински павилион. Жените си бяха свършили добре работата. В средата се издигаше голямо коледно дърво, отрупано до върха със свещи, дрънкулки и играчки, достатъчни за цял куп дечурлига. Надвечер нетърпеливи погледи вече шареха по улицата в очакване да зърнат дететърсачите. По пладне на същия ден в градчето беше връхлетял Чероки с новата си шейна, препълнена с вързопи, кутии и пакети от всички видове и размери. Той беше толкова улисан в подготовката и изпълнението на алтруистичните си планове, че от вниманието му убягваше липсата на деца. И никой не понечи да издаде унизителното положение на Йелоухамър, защото гражданите очакваха, че Тринидад и Съдника ще запълнят недостига.

Когато слънцето залезе, Чероки, ухилен до уши и намигвайки се скри с голяма торба, която съдържаше одеждите на Дядо Коледа и куп специални незнайни подаръци.

— Когато дечурлигата се съберат — каза той на доброволния подготвителен комитет, — оставете ги да се залисват с някакви игри. А като се поукротят, тогава Дядо Коледа ще влезе през вратата. Мисля, че ще има предостатъчно подаръци за всички.

Жените подскачаха около елхата, заети с последните приготовления, които никога не биваха последни. Сестрите Спанглър бяха облечени като мадам Вайълет де Вер и нейната прислужница Мари в новата им пиеса „Булката на златотърсача“. Театърът се отваряше едва след девет, тъй че за радост на подготвителния комитет те помагаха в работата му. Всяка: минута от прага надничаха глави и се ослушваха да чуят громоленето на впряга на Тринидад. Не след дълго нетърпението се изостри, защото падна нощ и скоро щеше да се наложи да се запалят свещите на дървото и Чероки вече се готвеше да се втурне вътре всеки миг с коледната си премяна.

Най-сетне каруцата на детесъбирачите изтрополи по улицата и спря пред вратата. С радостни възклицания жените се втурнаха да палят свещите. Мъжете току влизаха и излизаха неспокойни или стояха на групи, изпълнени с напрежение.

С изнурени от пътуването лица влязоха Тринидад и Съдника, водейки помежду си едно-единствено дете, което се втренчи с навъсен недоверчив поглед във величествената елха.

— Къде са другите деца? — попита жената на пробиера, всепризната първа ръка на всички обществени прояви.

— Мадам — въздъхна Тринидад, — да издирваш дечурлига на Коледа е все едно да търсиш сребро във варовик. Нищо не мога да разбера. Изглежда, бащите и майките са готови отрочетата им да се давят, да ги крадат, да ги тровят или да ги ядат диви котки триста шейсет и четири дена в годината. Обаче дойде ли коледа, те държат да се радват на тяхното съкрушително присъствие. Това младо двуного, мадам, е единственият резултат от нашия двудневен маньовър.

— Ах, какво сладко детенце! — изчурулика госпожица Ерма и повлече шлейфа си тип де Вер към средата на сцената.

вернуться

1

Ноевият ковчег с всичките му животни е популярна коледна играчка в някои страни. — Б.пр.